Усмивката на мама, устните на тате

Всеки иска да прилича на родителите си. Това е естествен процес. Още от малки търсим някакви общи черти, от което се чувстваме някак добре. Дали това е реакция на родителските приказки, че приличаме на този или онзи роднина, както и на всички познати и приятели на семейството ни, които търсят някакви физически белези, но търсенето на прилика е естествен процес, без който не можем да не мине нашето израстване.

Особен е точно този момент при осиновените деца. От една страна има деца, които не знаят, че са осиновени. По една или друга причина родителите им са избрали да не им казват това. Те са от бебенца в тези семейства и наблюденията сочат, че децата не само приемат типични мимики и жестове на осиновителите си, но и чисто физически започват да приличат на тях. Това е особен феномен, но по-интересно е, когато започнат да задават въпросите, типични за всяко дете – как съм се появил на този свят, на кого приличам и прочие.

Отговорите на тези въпроси са строго индивидуални за всяко семейство, още повече, когато са решили да не запознават детето с детайлите по това, как се е появило на бял свят и защо не е при биологичните си родители.

Когато става въпрос за дете, което знае, че е осиновено обаче, нещата седят по малко по-различен начин. Винаги стои въпроса “Кои са биологичните ми родители?” Импулсът да ги намериш, да се запознаеш с тях, независимо от това, че са те оставили, винаги стои желанието за това да знаеш поне как изглеждат тези хора.

Разбира се досиетата на хората, които оставят децата си за осиновяване са строго конфиденциални, но интересът е по-силен от нас.

Вие няма ли да искате да разберете, кои са, как изглеждат и каква е била причината да ви оставят?

Семейните модели

Има два варианта при формирането на една личност в кризисна среда. Единият е да се превърнем копие на лошите модели на родителите си, които сме гледали цял живот, другия е да станем пълна тяхна противоположност.

И въпреки това, когато израстваме в една определена среда и наблюдаваме определени отношения, за нас тези отношения се възприемат като нормални. И по този начин ги привнасяме и в отношенията си с останалите хора. Ако не се появи някой, който да успее да ни превъзпита, което се случва изключително трудно, то няма се обричаме на един непрестанен кръг, в който се въртим и повтаряме грешките на родителите си и техните модели на поведение, вместо да се поучим от тях.

Ето защо съм на мнението, че хората ако не могат да се спогаждат е много по-добре да се разделят. Това е много по-здравословно за децата им. Много по-добре ще е да намерите някого, с когото наистина се разбирате и имате по-спокойни взаимоотношения, отколкото да обричате детето си да става свидетел на непрекъснати скандали и психически тормоз.

Изборът е ваш! Направете го!

Четири поколения сини очи

Имам прекрасни спомени от прабаба ми, която имаше страхотни сини очи. Те беше силна жена, а разказите за нея отекват в съзнанието ми все по-силно, като винаги съм я оприличавала Вазовата баба Илийца, която е правила всичко възможно за близките си хора. Та така и моята прабаба в голяма част от живата си е отглеждала сама децата си, докато прадядо ми постоянно е бил на фронта или запас. Сама е отглеждала и стопанството, карала е волска кола, гледала е тютюн и е изкарвала поминъка за семейството си.

Израснала съм с тези разкази на нея, а изключително много се радвам, че имах и възможността да я познавам, въпреки че вече беше в напреднала възраст.

Моята баба, нейната дъщеря, също се откроява с изключително силен характер. Всички я слушаме какво говори, защото е един неспирен източник съвети, които са приложими почни във всеки аспект на нашия живот. Мила, добра и с изключително чувство за хумор, тя не престава да ме учудва с положителния си поглед върху живота и начина, по който се отнася към всичките трудности през които е преминала и най-вече със старостта си и заболяванията, които неминуемо застигат всеки един човек на тази възраст. И въпреки това тя всеки път намира нещо смешно, което да направи иначе сериозното й състояние забавно и комично.

Майка ми, детето на баба ми, също е един от най-силните хора, които познавам. Преминала през редица трудности, усмивката никога не слиза от лицето й само най-близките й хора знаем всъщност колко трудности е имала, а хората сигурно си мислят за нея, че е най-безгрижния човек на света.

Аз съм тяхно дете. На всички тези прекрасни жени. И се моля поне малко да съм наследила силата на характера и вечния оптимистичен син поглед върху живота.

Помощ за малкия и среден бизнес от MicroCredit

Как бързият потребителски кредит от MicroCredit помогна да съживя бизнеса си? Историята е повече от прозаична, но все пак мисля, че има нещо поучително в нея, ето защо ви я предлагам във възможно най-сбит вид.

Със съпругата ми притежаваме малък бизнес, който се развиваше сравнително добре. Годините минаваха и първоначалното вложение, което бяхме направили, лека полека започна да се изплаща. Да, но като всяко нещо, което се използва постоянно, има и съответната амортизация. Ето, че дойде моментът, в който така се натрупаха нещата, че трябваше да подменим почти всички машини. Това дойде много изневиделица за нас, тъй като до този момент не бяхме правили толкова голям разход, но и беше огромна грешка от наша страна, че не подменяхме машините една по една през определено време. Признавам си това си беше лошо управление и сигурно никога повече няма да направя същата грешка, но успеха на бизнеса ми така ме зашемети, че си помислих, че винаги ще върви толкова добре.

Изчислихме всички необходими разходи, които трябва да направим, за да възстановим производството си и се оказа, че парите не ни достигат с малко.

И ето и втората голяма грешка, която бяхме допуснали в бизнеса си – категорично отказвахме да взимаме кредити. Като типичните българи си мислихме, че няма това да е напълно наше си, ако бъде обезпечено с някакъв кредит и вървят вноски за него всеки месец. Какво да ви кажа, от мястото, на което се намирам в момента, ми се струва съвършена глупост това мое поведение тогава, но нали за това са грешките – за да се учим от тях.|

Когато бяхме изправени пред тази критична ситуация, продължавах да вярвам, че не трябва да взимам кредити от банки или подобни институции. Но неволята ме беше изправила до стената и силно ме притискаше към нея. Тогава съпругатът ми, признавам си с много усилия, ме убеди да заемем недостигащите пари от небанковата финансова институция MicroCredit, които имали специален продукт, обслужващ нуждите на малките и средни предприятия – CrediTrade.

Условията, трябва да си призная, бяха повече от изгодни. Може да се вземе бърз кредит за суми от 200 до 3300 лева за срок от 3 до 18 месеца, с фиксирана лихва и равни месечни вноски, без неустойки с минимална документация. Продуктът предлага възможност за безлихвено връщане в рамките на 30 дни след заплащане на административна такса, 45-дневен гратисен период за първата вноска, а лихвата по кредита се признава за разход на фирмата.

И така благодарение на бързите кредити от MicroCredit стабилизирахме бизнеса си и най-важното – тотално промених разбирането си за това как трябва да се управлява фирма и нейните финанси.

Темите табу в семейството

Много родители изпитват силно неудобство да си разговарят с децата си за секс и въобще интимни взаимоотношения. Това от всички възможни страни е доста лошо. Често се въздържам от това да давам такива квалификации, но определено е много по-добре да възпитате у детето си усещане, че може да ви сподели абсолютно всичко, свързано с тялото му, интересите му в сексуално отношение, както и различния си опит.

Защо това е важно ли? Ами най-малкото ако още от ранна възраст му създадете висока сексуална култура най-малкото ще знаете, че е подготвено да се предпази от нежелани заболявания и бременност. Също така е много по-добре за детето ви, да се чувства удобно да ви споделя всичко, което го притеснява в личен план. Вие като негови родители, познавайки го най-добре, ще можете да му дадете може би най-правилният съвет за неговия проблем.

Така че колкото и да ви е неудобно в началото и колкото и да не ви се иска да слушате и да си представяте, че вашето малко, непорочно създание може да прави неща, които се правят само от възрастните, все в един момент то ще започне да ги прави, с или без ваше знание. А защо да не бъде подготвено, образовано и подсигурено с необходимата подкрепа от ваша страна.

 

Къде е баланса в отношенията ни с децата?

Пределно ясно трябва да е на всички родители, че най-големите манипулатори, които съществуват покрай тях, това са техните собствени деца. На подсъзнателно ниво те още от раждането си знаят как да привлекат вниманието на родителите си и само с един поглед да ги размекнат, така че да могат да оцелеят, благодарение на тях. Това е природно формиран защитен механизъм, който работи. Работи перфектно, а с годините децата го развиват все повече и повече, за да печелят благосклонността на родителите си в определени ситуации.

Тук идва моментът, в който трябва да си отворите очите и да погледнете трезво на възпитаването на вашето дете. Със сигурност е много трудно и ще ви се къса сърцето в определени ситуации, но това означава, че детето ви ще си изгради като зрял, възпитан, интелигентен и добър човек, който знае какво е да не получава всичко каквото пожелае и да може да споделя това, което има. Защото ако го разглезите прекалено има няколко варианта на проявление след това.

Първият е да стане ужасяващо разглезен човек, който не знае какво е отказ и това да му пречи изключително много в отношенията с хората.

Вторият е възможно, когато се сблъска с действителността да изпадне в пълен смут и това да му повлияе на поведението по негативен начин, а на последно място е наистина напълно възможно съдебната система да започне да се справя с липсата на възпитание.

Не попадайте в капана на вашите малки очарователни манипулатори!

 

 

Малките странности, които сплотяват семейството

Всяко семейство си има някакви свои собствени традиции и ритуали, на които държи и ги пази като нещо изключително свято. И на практика те са такива – те са лични, изпълнени с много топлина и спомени и преповтарянето им изкарва тези спомени и топлина отново и отново на повърхността и ни карат да се чувстваме отново по същия прекрасен начин, както и преди.

Такива моменти са личните празници, ритуалите, които сме си създали на големите религиозни празници, които са лични и неповторими. Всеки член на семейството повтаря тези ритуали и ги пренася в своето собствено, като по този начин те се запазват и стават част от личната идентичност.

Празници, традиции и спомени. Това ни сплотява, обединява и определя. За това наслаждавайте се.

А какви са вашите уникални семейни традиции?

 

Непредвидените ремонти и помощ от CrediNet

CrediNet беше спасителното ни въже в една много неприятна ситуация, която щеше да ни причини съществени финансови затруднения.

Лятото премина повече от чудесно. Посетихме две нови държави за нас, бяхме на музикален фестивал и видяхме значително количество природни забележителности в страната, които оставиха в съзнанието ни прекрасни спомени и много топлина. Морето отново беше приказно и релаксиращо в топлата прохлада на горичката до Арапя, а културите, с които се запознахме, се надявам да ни обогатиха завинаги.

И така, след това динамично и наистина страхотно лято, банковите ни сметки драстично олекнаха. Така, когато се прибрахме една вечер след работа и намерихме апартамента си потънал във вода, се притеснихме. Първоначалната ни реакция беше свързана с това за покъщнината ни, последва притеснение за щетите, които сме нанесли на съседите и най-накрая за цената на ремонтните дейности.

Оказа се, че освен ремонта по опропастения ни паркет ще се наложи да къртим и банята, тъй като една от тръбите се е спукала и е направила това наводнение. Започнахме да пресмятаме разходите, които ще ни се наложи да направим и съвсем логично стигнахме до извода, че остатъка от спестяванията, които имаме, няма да ни стигнат, за да покрием ремонта. И ето, че решихме да изтеглим бърз кредит.

Аз знаех, че обикновено институциите, които отпускат бързи кредити подлежат на регистрация и контрол от страна на БНБ, а след като проучих вариантите се убедих, че трябва да се възползвам от услугата на CrediNet, която предлага изцяло онлайн бързи кредити. Нямахме много свободно време, а и искахме да приключим с неотложния ремонт възможно най-бързо. Така че никой от нас не искаше, а и нямаше възможност да се занимава с излишна бюрокрация, която единствено щеше да ни изнерви още повече. Ето защо проверих легитимността на онлайн кредитите от CrediNet. Оказа се, че и е изцяло онлайн кредит, продукт на Микро Кредит АД, която съществува на пазара от 2012-а година и притежава удостоверение от БНБ за упражняване на дейността си, както и удостоверение за администратор на лични данни.

Кандидатстването се осъществи изцяло онлайн, парите избрахме да ни ги преведат по банкова сметка, като можехме да избираме още дали да не ги вземем от един от 70-те локални офиси из цялата страна на MicroCredit или от обектите на EasyPay. Изплащането на кредита може да се случи в рамките на 30 дни, като се възползваме от 0% лихва, срещу заплащане на административна такса, или в срок от 3 до 12 месеца за възможни суми от 200 до 3000 лева.
Така бързо, лесно и без бюрократични бавения, успяхме да получим бърз кредит онлайн и да покрием разходите по непредвидения ремонт на апартамента ни.

Когато семейството ни се увеличи

Във всяко едно младо семейство идва моментът когато се увеличават. Интересен е процесът на осъзнаване (и то не за това, че искат деца, а че наистина ще имат), до раждането и справянето с онова прекрасно човече, което е плод на любовта ви.

И ако всичко ви звучи толкова сладникаво и идилистично, то действителността не е такава. Може би, когато една жена, вече на преклонна възраст се върне назад в спомените си и погледне с носталгия към времето, когато е държала новороденото си детенце и се е дивяла на малките му пръстчета и перфектната му кожа, ще разкаже подобна захаросана история на, но истината е, че никой не е подготвен за това, което ще му се случи.

Никой не знае на кой опит ще се появи детето. Някои двойки опитват с години да създадат потомство, но природата не е благосклонна към тях и са им необходими много повече опити. Други, още след първия опит вече се сдобиват дете… така де, забременяват. И това наистина е малък шок, не само за жената, но и за мъжа. Да, новината сигурно е радостна, но и е странно да разбереш, че наистина се случва. Да, имаш цели девет месеца да се подготвиш за появата на детенцето си, но въпреки това първоначалният шок и последващият хормонален взрив са нещо, за което може да сме чували много, но това не ни подготвя за това, което предстои да се случи.

Когато семейството се увеличи започват най-интересните и нови моменти. Някои майки прекарват месеци без дори да са успели да спят плътно пет часа в денонощието, а детето изисква своите постоянни грижи – хранене, разхождане, повиване, къпане… всичко по стриктен график и надежда да се развие здрав и пълноценен човек.

Шокът в началото със сигурност е голям, но това няма защо да ни стряска и все пак това са неща, които всеки един от нас трябва да изпита… поне няколко пъти в живота си.

Семейните екскурзии – приключение с много препятствия

Всеки, който има малки деца и планира да прекара почивката си в тяхната компания на някое отдалечено от дома място знае, че това е мисия, която е обречена на огромен провал още от самото й зараждане. И за да бъдем по-оптимистични, можем да кажем, че не са обречени на провал, но пък приключението винаги е голямо и незабравимо.

И нека да обрисуваме една идеалистична картинка, в която поемаме на път с нашите прекрасни дечица и знаем, че трябва да бъдем подготвени за всичко, което евентуално може да се случи.

И така, започваме със събирането на багажа. За възрастните е лесно – взимаме необходимото количество бельо, санитарни принадлежности и по два комплекта дрехи за студено и топло време и допълнителен чифт обувки. И сме готови за едно пътуване, което е планирано да продължи 5 дни. Когато започваме да събираме багажа на децата обаче, настъпва истински хаос. Тогава на помощ се включват всички свръхестествени сили, съвременни технологии и баби, които да помогнат за разрешаването на сложния въпрос.

На първо място трябва доста добре да знаем какво ще е времето, за да предвидим повече такива дрехи. За 5-дневна почивка това означава поне по два чифта дрехи на ден, за да могат поне по някое време да са чисти. Също така трябва да се предвидят и дрехи за по-хладно време. Обувки поне 3 чифта, защото все ще се появи някоя локва, в която ще искат да се цамбурнат целите вътре. Бельото… е изключително сложен въпрос. Защото ако предвидим по два чифта на ден, все по някое време ще си напъхат я камъни, я нещо друго в гащите. Но винаги има вариант да се пере, така че оставяме по два чифта на ден. Чорапите също са много сложен въпрос и в зависимост от това къде отивате предвидете поне половината на количеството, което сте взели за себе си отгоре, отново с идеята, че ще перете на място и дано да има шанс да изсъхнат навреме.

И докато оправяме дрехите, не трябва да забравяме да вземем любимите играчки и плюшки, без които нашите наследници не могат да заспят и ако ги забравим, нощите биха били дълги и изморителни. Също така трябва да вземем пълен набор от лекарства за температура, гърло, разтройство и тем подобни вирусни заболявания, които могат да се лепнат на децата. А ако отиваме някъде в планината, задължително трябва да подготвим лекарство, което помага при пътуване. За да няма принудителни спирания по пътя, за да чистите автомобила си.

Вече стегнали багажа, поемате за така желаната дестинация и осъзнавате, че децата ви са кисели, защото са станали прекалено рано. Мрънкат, лошо им е по завоите и нямат търпение да стигнат възможно най-бързо до уреченото място. След като безуспешно се опитвате да ги успокоите и да въдворите ред и спокойствие в автомобила… накрая просто се предавате и оставяте всички да пищят, мрънкат и задават въпроси, които просто игнорирате и се наслаждавате на природата, покрай която преминавате.

Стигате заветната дестинация и се опитвате да се насладите на спокойствието, което носи мястото. Но преди дори да сте успели да си поемете въздух и да напълните дробовете си със свеж планински аромат, неуморните пружинки изскачат от автомобила и започват да тичат наоколо, с единствената цел да огледат всичко възможно и да се запознаят за секунди с терена на който ще правят пакости цели 5 дни.

Настаняването в стаята става бавно и мъчително за всички останали чакащи посетители на хижата, вилата, хотела или къщата за гости, която сте наели. И вече когато влизате в помещението, в което ще спите следващите няколко дни се започва неистова борба за някое от леглата в стаята, предназначени за децата. След дълъг спор стигате до консенсус и двете ви деца да спят на това “по-хубавото” легло, защото иначе никое от двете няма да спи там.

До тук добре! Остава бойната задача и двете да бъдат напълно цели в края на почивката… или поне без сериозни повреди, и всичко ще бъде наред.

Приятна семейна почивка!