Усмивката на мама, устните на тате

Всеки иска да прилича на родителите си. Това е естествен процес. Още от малки търсим някакви общи черти, от което се чувстваме някак добре. Дали това е реакция на родителските приказки, че приличаме на този или онзи роднина, както и на всички познати и приятели на семейството ни, които търсят някакви физически белези, но търсенето на прилика е естествен процес, без който не можем да не мине нашето израстване.

Особен е точно този момент при осиновените деца. От една страна има деца, които не знаят, че са осиновени. По една или друга причина родителите им са избрали да не им казват това. Те са от бебенца в тези семейства и наблюденията сочат, че децата не само приемат типични мимики и жестове на осиновителите си, но и чисто физически започват да приличат на тях. Това е особен феномен, но по-интересно е, когато започнат да задават въпросите, типични за всяко дете – как съм се появил на този свят, на кого приличам и прочие.

Отговорите на тези въпроси са строго индивидуални за всяко семейство, още повече, когато са решили да не запознават детето с детайлите по това, как се е появило на бял свят и защо не е при биологичните си родители.

Когато става въпрос за дете, което знае, че е осиновено обаче, нещата седят по малко по-различен начин. Винаги стои въпроса “Кои са биологичните ми родители?” Импулсът да ги намериш, да се запознаеш с тях, независимо от това, че са те оставили, винаги стои желанието за това да знаеш поне как изглеждат тези хора.

Разбира се досиетата на хората, които оставят децата си за осиновяване са строго конфиденциални, но интересът е по-силен от нас.

Вие няма ли да искате да разберете, кои са, как изглеждат и каква е била причината да ви оставят?

Семейните модели

Има два варианта при формирането на една личност в кризисна среда. Единият е да се превърнем копие на лошите модели на родителите си, които сме гледали цял живот, другия е да станем пълна тяхна противоположност.

И въпреки това, когато израстваме в една определена среда и наблюдаваме определени отношения, за нас тези отношения се възприемат като нормални. И по този начин ги привнасяме и в отношенията си с останалите хора. Ако не се появи някой, който да успее да ни превъзпита, което се случва изключително трудно, то няма се обричаме на един непрестанен кръг, в който се въртим и повтаряме грешките на родителите си и техните модели на поведение, вместо да се поучим от тях.

Ето защо съм на мнението, че хората ако не могат да се спогаждат е много по-добре да се разделят. Това е много по-здравословно за децата им. Много по-добре ще е да намерите някого, с когото наистина се разбирате и имате по-спокойни взаимоотношения, отколкото да обричате детето си да става свидетел на непрекъснати скандали и психически тормоз.

Изборът е ваш! Направете го!

Четири поколения сини очи

Имам прекрасни спомени от прабаба ми, която имаше страхотни сини очи. Те беше силна жена, а разказите за нея отекват в съзнанието ми все по-силно, като винаги съм я оприличавала Вазовата баба Илийца, която е правила всичко възможно за близките си хора. Та така и моята прабаба в голяма част от живата си е отглеждала сама децата си, докато прадядо ми постоянно е бил на фронта или запас. Сама е отглеждала и стопанството, карала е волска кола, гледала е тютюн и е изкарвала поминъка за семейството си.

Израснала съм с тези разкази на нея, а изключително много се радвам, че имах и възможността да я познавам, въпреки че вече беше в напреднала възраст.

Моята баба, нейната дъщеря, също се откроява с изключително силен характер. Всички я слушаме какво говори, защото е един неспирен източник съвети, които са приложими почни във всеки аспект на нашия живот. Мила, добра и с изключително чувство за хумор, тя не престава да ме учудва с положителния си поглед върху живота и начина, по който се отнася към всичките трудности през които е преминала и най-вече със старостта си и заболяванията, които неминуемо застигат всеки един човек на тази възраст. И въпреки това тя всеки път намира нещо смешно, което да направи иначе сериозното й състояние забавно и комично.

Майка ми, детето на баба ми, също е един от най-силните хора, които познавам. Преминала през редица трудности, усмивката никога не слиза от лицето й само най-близките й хора знаем всъщност колко трудности е имала, а хората сигурно си мислят за нея, че е най-безгрижния човек на света.

Аз съм тяхно дете. На всички тези прекрасни жени. И се моля поне малко да съм наследила силата на характера и вечния оптимистичен син поглед върху живота.

Помощ за малкия и среден бизнес от MicroCredit

Как бързият потребителски кредит от MicroCredit помогна да съживя бизнеса си? Историята е повече от прозаична, но все пак мисля, че има нещо поучително в нея, ето защо ви я предлагам във възможно най-сбит вид.

Със съпругата ми притежаваме малък бизнес, който се развиваше сравнително добре. Годините минаваха и първоначалното вложение, което бяхме направили, лека полека започна да се изплаща. Да, но като всяко нещо, което се използва постоянно, има и съответната амортизация. Ето, че дойде моментът, в който така се натрупаха нещата, че трябваше да подменим почти всички машини. Това дойде много изневиделица за нас, тъй като до този момент не бяхме правили толкова голям разход, но и беше огромна грешка от наша страна, че не подменяхме машините една по една през определено време. Признавам си това си беше лошо управление и сигурно никога повече няма да направя същата грешка, но успеха на бизнеса ми така ме зашемети, че си помислих, че винаги ще върви толкова добре.

Изчислихме всички необходими разходи, които трябва да направим, за да възстановим производството си и се оказа, че парите не ни достигат с малко.

И ето и втората голяма грешка, която бяхме допуснали в бизнеса си – категорично отказвахме да взимаме кредити. Като типичните българи си мислихме, че няма това да е напълно наше си, ако бъде обезпечено с някакъв кредит и вървят вноски за него всеки месец. Какво да ви кажа, от мястото, на което се намирам в момента, ми се струва съвършена глупост това мое поведение тогава, но нали за това са грешките – за да се учим от тях.|

Когато бяхме изправени пред тази критична ситуация, продължавах да вярвам, че не трябва да взимам кредити от банки или подобни институции. Но неволята ме беше изправила до стената и силно ме притискаше към нея. Тогава съпругатът ми, признавам си с много усилия, ме убеди да заемем недостигащите пари от небанковата финансова институция MicroCredit, които имали специален продукт, обслужващ нуждите на малките и средни предприятия – CrediTrade.

Условията, трябва да си призная, бяха повече от изгодни. Може да се вземе бърз кредит за суми от 200 до 3300 лева за срок от 3 до 18 месеца, с фиксирана лихва и равни месечни вноски, без неустойки с минимална документация. Продуктът предлага възможност за безлихвено връщане в рамките на 30 дни след заплащане на административна такса, 45-дневен гратисен период за първата вноска, а лихвата по кредита се признава за разход на фирмата.

И така благодарение на бързите кредити от MicroCredit стабилизирахме бизнеса си и най-важното – тотално промених разбирането си за това как трябва да се управлява фирма и нейните финанси.

Темите табу в семейството

Много родители изпитват силно неудобство да си разговарят с децата си за секс и въобще интимни взаимоотношения. Това от всички възможни страни е доста лошо. Често се въздържам от това да давам такива квалификации, но определено е много по-добре да възпитате у детето си усещане, че може да ви сподели абсолютно всичко, свързано с тялото му, интересите му в сексуално отношение, както и различния си опит.

Защо това е важно ли? Ами най-малкото ако още от ранна възраст му създадете висока сексуална култура най-малкото ще знаете, че е подготвено да се предпази от нежелани заболявания и бременност. Също така е много по-добре за детето ви, да се чувства удобно да ви споделя всичко, което го притеснява в личен план. Вие като негови родители, познавайки го най-добре, ще можете да му дадете може би най-правилният съвет за неговия проблем.

Така че колкото и да ви е неудобно в началото и колкото и да не ви се иска да слушате и да си представяте, че вашето малко, непорочно създание може да прави неща, които се правят само от възрастните, все в един момент то ще започне да ги прави, с или без ваше знание. А защо да не бъде подготвено, образовано и подсигурено с необходимата подкрепа от ваша страна.