Новинки

Амбициите за кариерно развитие и семейството

ambiciiВсяка жена семейна жена, която има определени професионални стремежи, знае, че обикновено й се налага да избира между възможността да напредне служебно и семейството си. Всеки успех на работното място винаги е свързан със сериозни усилия, а също така и време, далеч надхвърлящо официалното работно време. Което значи, че автоматично лишаваш близките си от часове, през които би могъл да бъдеш с тях. Аз, разбира се, няма да влизам днес в ролята на съдник и да раздавам рецепти и съвети за това, как е редно да се постъпи в подобни случаи, защото свободата човек да прави изборите си така, както прецени за добре, е негово неотменно право. По-скоро искам да кажа, че обикновено даже и при много амбициозните жени с появата на дете и мъж, на когото държи, приоритетите рязко се променят. Наблюдения. И то по съвсем конкретен повод. Преди дни във фейсбук ми писа приятелка, която от години е омъжена в Америка, има син на около десет години, който носи хубавото българско име Георги. И понеже мъжът й на няколко пъти сменяше работа в различни градове – там това не е нещо необичайно – и се налагаше да се местят, тя основно се грижеше за отглеждането на детето и не работеше. Та пишем си оня ден и тя ми споделя, че в Чикаго, където са се установили вече трайно и са си закупили жилище, ще се открива нещо като телевизионно студио, което ще излъчва предавания за българите, живеещи там, и тя е част от екипа. Тя и в България работеше като репортер в национална медия. И беше свръхамбициозна. И така – подготвили студиото, поканили я да работи като водещ, но по всяка вероятност, сподели ми тя, щяла да откаже. Защото ангажиментът изисквал всяка вечер между седем и десет да е в студиото, а не със семейството си. Няма работа, която да си заслужава да пропуснеш част от живота на детето си – обясни тя решението си.

Споделям – наистина няма такава работа.

 

 

Rate this post

Google+ Comments

Leave a Reply

Back To Top