Последния уикенд още от петък се качихме на вилата на приятелско семейство в едно балканско селце. Два дни хапване, пийване, почивка и пак отначало. И в неделя, преди да потеглим за града, решихме да седнем в центъра на селото да изпием по едно кафе в едно много приятно кафене, да се поосвежим, преди да седнем зад воланите на път за града. Към кафенето води една доста стръмна улица, тръгнахме по нея и изведнъж неочаквано и бързо към нас се спусна една от тия малките колички, атевета май се казват. Успяхме някак да се отдръпнем – на волана беше момче на не повече от десет години, което даже с поглед не ни удостои. Продължи надолу по улицата, стигна до селския мегдан, към който водят точно три улици, от които в тоя момент идваха коли, пресече им пътя – получи се много рискова ситуация, и за момчето, а и за другите коли. И си викам какви са тия родители? Първо, дава ли се на толкова малко дете толкова мощна и опасна машина – цяло чудо е, че не предизвика някакъв сериозен сблъсък и че не пострадаха хора. Мисля, че в други материали, когато е ставало въпрос за детското възпитание, съм споделяла мнението си, че на децата трябва да им се дава известна свобода, че не е добре да се държат на къса каишка и да им се диша постоянно във врата. Но всичко трябва да е с мярка. Защото умерената свобода наистина възпитава самостоятелност и независимост, но слободията няма нищо общо с нея.