Едва ли има отговорен родител, който мисли за бъдещето на своето дете, за това да го отгледа и възпита такъв човек, че да му е лесно в живота, който да не си е задавал въпроса от заглавието. Правила съм го и аз неведнъж и дваж.
То е ясно, че има някакви базисни ценности, някакви общоприети норми и единият вариант е да възпитаваме наследниците си по тях. Да ги научим да бъдат толерантни, добри с хората, да имат една здравословна доза критичност към себе си и постъпките си, да търсят и своята вина в дадена ситуация, а не само да обвиняват другите, да могат да прощават, да отстъпват и други такива неща, които могат да ги вкарат в категорията на добрите и достойни хора. Само че колкото е ясно това на всеки един родител, също толкова му е ясен и фактът, че днес като че ли времената не са за такива хора, така възпитани, те не успяват да се справят с вълчите нрави, които царят навън.
Днес и в живота, и навсякъде успяват хората, които си пробиват път с лакти, без да ги е еня какво и на кого причиняват, хората, които се интересуват единствено от себе си и от личния си интерес, в най-добрия случай от интересите и добруването на един много тесен кръг около тях. Те са господарите днес и те определят правилата на живота.
Та всеки родител, който милее за детето си и иска да направи житейския му път по-лек и успешен, няма как да не застане пред дилемата – кой от двата модела на възпитание да избере. Аз лично нямам отговор или по-скоро избор. Личните ми възгледи за живота, начинът, по който съм го живяла досега, а и самата аз съм възпитавана, сочат единствено първия модел. Дано някой ден децата ми не ми се сърдят за това.