Казват семейството било най-малката клетка на обществото. Клише – едно от многото, с които сме надъхани през годините. Но пък все пак съдържащо някакъв смисъл, който в някаква степен обслужва темата, която подхващам днес, затова си позволих да начена материала си с него. Къде е връзката – ами логично проблемите навън сред хората и нашите несъвършенства в общуването са същите, които пренасяме и вкъщи. Или обратното – изнасяме от къщи. Като всичко въпрос на поглед към проблема. Въпросът е за мълчанието и колко пагубно може да бъде то за общуването между хората, между партньорите. За спестените разговори – по-често неприятни, – за потулените неща на принципа, като не се говори за нещо проблемно, то някак от само себе си изчезва. Само че то не е така. Няма нещо, дето да изчезва ей така. Животът не е черна дупка. Проблемът просто се стаява – у единия семеен партньор, или у другия, най чести и при двамата. И само чака да дойде отключващ момент – и изригва. И се питаме – откъде ни дойде. Ами от пропуснатите диалози, от страха да стигнем до дълбочината и до причините за дадено недоразумение или несъгласие. Животът на едно семейство е споделянето, разговорите – най-вече на неприятни теми, постигането на съгласие – колкото и висока да е моментната цена, защото после става още по-страшна. Испанците са диалогичен народ. Често повече, отколкото това е необходимо. Затова ще си позволя да пригодя към темата си заглавието на един техен филм : Говори с нея или с него. Просто не спирайте да го правите. Важно е.