На кино

Отдавна не бях ходила на кино и много исках да отида. Реших да взема билети предварително и да изненадам мъжа ми с тях. Избрах хубав, романтичен филм и ги купих няколко дни преди прожекцията, която исках да гледаме. Скрих ги във вътрешния джоб на чантата ми и съвсем забравих, че са там. В деня, за който бях купила билети казах на мъжа ми да ме чака пред киното в седем часа. Нагласих се и за мое нещастие чантата, в която бяха скрити билетите не си отиваше с тоалета и обувките ми, затова я смених с друга, по-подходяща. Излязох от вкъщи и отидох на срещата, казах му кой филм ще гледаме и той много се зарадва, защото бил чул доста добри отзиви за него. Оставаха десет минути до започването на прожекцията и решихме да влизаме, за да намерим къде са местата ни. Тогава посегнах към чантата за билетите и осъзнах, че аз я смених преди да изляза. Преместих всичките си неща, но не извадих билетите от тайния вътрешен джоб и те са останали вкъщи. Мислех, че мъжа ми ще се разсърди, защото дори самата аз бях малко сърдита на себе си. Разочаровах се, а той каза, че няма смисъл да се ядосвам. Отиде на касата взе нови билети и огромна картонена кутия с пуканки. За наш късмет, нямаше много хора и успяхме да седнем на хубави места и все пак да гледаме филма. Беше много интригуващ, тъжен и същевременно смешен, изобщо си заслужаваше да се види.

 

На кино
Rate this post

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *