Отделни каси

Отскоро съм касиер съм на блока, за шест месеца – по принцип се редуваме всички семейства – и по тая причина събирам парите, които се плащат за почистването на входа, за поддръжката на асансьора, както и една отделна месечна сума, която е за случаи на появила се нужда от ремонт на нещо в блока. Идва миналия ден една съседка от първия етаж да плати – те са пенсионерско семейство. Плати парите за чистачката и асансьора и вика, за другите ще дойде мъжът ми. Направо ми причерня, защото касиерството си е ангажимент и никак не е приятно да ти призвъняват на вратата по всяко време – а пък две посещения от едно и също семейство за едно и също нещо наистина ми дойде в повече. И в прав текст попитах съседката кое налага съпругът й да идва после, а не ми плати тя сега и за двете неща. Били на отделни сметки. Всеки си получавал пенсията и пазарувал, каквото намери за добре, пък такива разходи по жилището си ги поделяли или се редували. Преди, като били на обща каса, постоянно се карали какво да купят, кой колко изяждал и т. н. Печална ми се стори тази история и от известно време все я мисля. Не мога да си обясня каква е причината за подобно оскотяване на хора, които видимо са нормални – дали беднотията, която налегна българските пенсионери, дали някакви лични егоистични подбуди, или пък скъперничеството, което, казват, се появявало при някои на стари години. Само превъртам в главата си ситуацията с отделните семейни каси – печален символ на изгубения смисъл на съвместното живеене.

Отделни каси
Rate this post

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *