Открих подаръка си

Вчера си бях наумила да си облека за работа един конкретен пуловер, който обаче не се сещах къде съм прибрала. Реших да го потърся, за да бъде приготвен за сутринта и да не губя време, защото и без друго в този сняг и студ всяка сутрин закъснявам. Започнах да ровя в гардероба и чекмеджетата. Претърсих всички рафтове, но не го намерих и тогава се сетих, че съм пропуснала един шкаф. Оказа се ,че пуловера ми беше точно там. Посегнах да го взема, а от него изпадна червена кутийка. В първия момент, не ми хрумна че това може да е подарък и любопитството ме подведе да я отворя. Разбира се, като видях какво има вътре веднага се сетих, че това е подаръка ми за Свети Валентин. Първоначално много се зарадвах, защото беше много хубав – колие, гривна и обеци със светло сини камъчета, много ми хареса. След това веднага се почувствах гадно, защото без да искам развалих цялата изненада, която мъжа ми сигурно много се е старал да скрие. В момента се чудя дали когато ми ги подарява да се направя на изненадана или да му кажа, колко много ми харесват, но че вече съм ги видяла. Не искам той да се чувства зле, че се е развалила изненадата от подаръка, защото аз сама я съсипах. Вероятно ще се опитам много да се изненадат, когато ми даде кутийката, за да не се загуби цялата му идея.

Открих подаръка си
Rate this post

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *