Разликата между хората от малките и големите градове

За мащабите на България е малко смешно да говорим за малки и големи градове. Може би само София може да се впише, по някакви критерии, в графата голям град, но въпреки това все пак се наблюдава едно различно поведение на представителите на по-малките населени места. И то предимно на тези, които са израснали там и са се формирали като личности там.

Колкото и снобарски да звучи това, всъщност си е абсолютен факт, но правим уговорката, че всеки човек е различен, уникален и красив и не влагаме абсолютно нищо обидно в абсолютизирането на някакви субективни наблюдения.

  1. Говорът. Това всъщност не е проблем на хората от малките градове. Това е проблем на снобите, които не могат да преглътнат факта, че не всички говорят като тях и че всъщност езикът ни се откроява с уникално лексикално богатство. И въпреки това, ситуациите, в които сме изпадали, заради неразбрани диалектни форми, са повече от комични.
  2. Какво ще кажат хората. Това всъщност е един от най-големите “проблеми” на хората, израснали в малките градове. Този феномен трудно може да бъде разбран от хора, развили се в големите градове, където не всички се познават и не всички те следят под лупа да не вземеш да кривнеш някъде, а след това да те одумват месеци наред из целия град, просто защото нямат какво друго да правят и това им е забавлението. А недай си Боже да сте “съгрешили” толкова много, че да трябва роднините ви да се червят от мащабите, които е стигнала историята, всеки път, когато минават покрай цъкащите баби до градския магазин. Ето защо повечето хора от малки градове усилено се пазят от всякакви компрометиращи ситуации и хора, дори когато вече са в съвсем друга среда.
  3. Късането на синджира. Другата крайност е тоталното и почти буквално късане на синджира. Все едно развързани, веднъж дошли в големия град, хората свикнали винаги да внимават в поведението си, се отпускат и започват да правят и изпробват буквално всичко, което им предлага живота, защото няма кой да ги види, да ги обсъжда и одумва пред мама и тате. Това е доста опасен феномен в определени случаи, тъй като се случва и да се прекрачи границата на здравословното забавление.
  4. Старата мома. Ох, на 23 си, завършила си тъкмо университета и вече се чувстваш стара мома, защото съученичките ти от училището в онова малко градче, където си родена и израснала, имат вече големи деца на по 4 години, съпрузи и изглеждат привидно щастливи. Защо ли ти беше да си губиш времето да учиш в университет, като то образованието така или иначе в България за нищо не става? Сега тепърва трябва да търсиш някой хубостник, който бързо-бързо да иска да направите пищна селска сватба и да си народите няколко бебета.

Еми да, може би не е изчерпателно, нито пък вярно, но пък е становище, основано на лични наблюдения, които може би някой ден с прогреса на обществото ни (който аз искрено вярвам, че се случва с все по-забързани темпове) няма да се забелязва толкова много.

Разликата между хората от малките и големите градове
Rate this post

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *