Новинки

Свободата и правилата

Мисля, и друг път е ставало въпрос, че съм върл противник на възпитанието на деца със строги ограничения и забрани. Не смятам, че това води до нещо добро. И винаги негласно съм упреквала родители, които постоянно държат децата си на къса каишка образно казано. Например съседите забраняват Mtel телевизията за определен срок от време. Но. Смятам, че и свободата, която им се дава, трябва да е с мярка. За какво говоря. Оня ден с една приятелка излязохме да се поразходим. Купихме си по един сладолед и седнахме в една много красива градинка да си поприказваме на хладинка и чист въздух. Градината беше наистина разкошна – засадена с цветя, които образуват различни фигури. Абе красота. Малко след нас на съседната пейка седнаха много симпатично младо семейство с около тригодишно момченце. Поориентира се малкият в обстановката и след малко препусна към лехичките с цветята – радостно му беше на детето, заподскача сред цветята, смее се с глас. Но изпомачка цветята. Ще кажете: дете е. Да, така е. И наистина няма по-хубава гледка от щастливо дете. Но тия редове не са посветени на детето и на обяснимата му радост да подскача сред китните лехички. За родителите са. Всичко това ставаше под одобрителните им и радостни погледи. Въпросът ми е трябва ли на всяка цена да доставяме удоволствие на детето си. Не е ли редно още от съвсем малко да го научим, че има правила, които стоят над собственото ни удоволствие. Не грубо и с наказания. Мисля, че съвсем кротко и спокойно трябваше да го извикат, да му обяснят колко човешки труд и усилия са вложени в тази градинка, колко човешки погледи радва тя. Мислите, че едно дете на три години е малко, за да разбере това. Не, не е. Сигурна съм в това.

Rate this post

Google+ Comments

Leave a Reply

Back To Top