Трябва ли да следим половинката си

Всеки човек, който е семеен или пък е живял и живее на семейни начала, поне веднъж е изпадал в ситуация, в която партньорът му се държи странно, прави необичайни неща и буди подозрения, че поддържа някакви извънбрачни или пък извън връзката контакти. И сигурно всеки се е питал как е редно да постъпи в подобни случаи. Че нещо трябва да се направи, е ясно, защото червейчето на съмнението гризе, пък май и най-лошото знание за човека отсреща е по-добрият вариант от това да живееш в подозрения и несигурност какво се случва с брака или връзката ти. Какви полезни ходове има човек в такива случаи, за да разбере какво се случва. Първият е, мисля и най-често практикуван, следене под всякаква форма – проверка на джиесема, на електронната поща, влизания в сайтове за запознанства или социални мрежи. Този ход определено е работещ и често води до яснота за това, какво се случва. И често хората намират морални оправдания за себе си да навлизат така в личното пространство на партньора си. Питам се обаче наистина ли е редно и наистина ли имаме морални основания да ровим в личните вещи и в личното пространство на човека до себе си. Аз лично смятам, че няма подозрение или ситуация, която да оправдава преглеждането на есемеси, ровенето в електронната поща на партньора и т. н. Един смислен разговор и изясняване на ситуацията ми се струва единствено правилното решение – да, може би няма научите точно какво се случва, но поне ще накарате партньора ви да се позамисли, при това без у вас да остава гузното усещане, че сте влезли в територия, която със сигурност не е ваша.

Трябва ли да следим половинката си
Rate this post

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *