Вълчи времена

В неделя излязохме в планината няколко познати семейства. Направихме си нещо като пикник. И докато мъжете се суетяха около скарата и бирата, ние, жените и децата, си направихме разходка наоколо. Пак ще насоча разговора към тема, свързана с възпитанието на децата, и подозирам, че със сигурност вече си мислите, че от възпитание на деца най-много разбират тези, които нямат, но въпреки това няма да се въздържа и ще изкажа мнение. Та тръгнахме на разходка. Децата подтичваха напред и разглеждаха храстчетата и цветята по пътя. Изведнъж едно от тях извика: ягоди. Спусна се натам, накъдето бяха ягодите, буквално ги захлупи с тялото си и започна настървено да бере и да яде от дребните горски ягодки, като не даде никаква възможност на другите деца да си наберат по някоя ягодка. Честно да ви кажа, очаквах майката на детето да се включи, да му обясни, че не се прави така. Тя обаче не само че не му направи забележка, ами и разви пред нас теория, че времената, в които живеем, били вълчи, конкурентни и тя така го възпитавала, за да може да се оправя в живота. Въздържах се, разбира се, от коментар. Защото това, че имам мнение по въпроса, как трябва да се възпитават децата, съвсем не значи, че трябва да го натрапвам. Но ми стана много криво. И се запитах наистина ли едно такова възпитание предпазва децата от  изненадите на “вълчите времена”, в които живеем. Не мисля. Не за друго, ами защото винаги на пътя им може да излезе по-добре възпитан от майка си вълк и да им види сметката.

Вълчи времена
Rate this post

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *