За домашното насилие

Оня ден бяхме седнали на кафе една група приятелки. И една от нас, която вече има попораснала дъщеря, студентка в София, сподели, че дъщеря й ходи с почти 20 години по-възрастен от нея мъж. Не мислете обаче, че темата на днешния ми материал да бъде тази за голямата разлика във възрастта на партньорите. Това, което провокира размислите ми, беше репликата на една друга приятелка, която буквално каза: ами няма проблеми, че имат такава голяма разлика във възрастта, стига да се разбират и да не я бие. По време на кафето не обърнах голямо внимание на тия думи, някак преминаха в общия словесен поток. Ама после, като се прибрах, тия думи стига да не я бие ме жегнаха. Като се размислих, се сетих за някои нейни изпуснати изречения по темата, припомних си и агресивни словесни реакции от страна на съпруга й, които съвсем ясно ме наведоха на мисълта, че вероятно мъжът на тази приятелка упражнява под някаква форма физическо насилие над нея. Не мога да бъда сигурна дали е така и колко е сериозно, макар че какво значи несериозно физическо насилие. Но така или иначе, съм решила много деликатно и внимателно да подхвана в близките дни темата и ако приятелката ми има желание и нужда да говори, да й предложа помощта си и въобще да видим какво може да се направи. Иначе статистиката сочи, че процентът на битите жени в България е доста голям. Но пиша тия редове не за да припомня статистиката, а за да ви кажа, че статистиката е някъде около нас, в тесния ни приятелски кръг, в съседния апартамент или на съседното бюро, и всяка изпусната реплика може да ни насочи към нея. И ще е добре, ако можем да помогнем с нещо – нищо не пречи да опитаме, нали?!

За домашното насилие
Rate this post

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *