За щастливите и нещастните семейства

neshtastniНе знам дали съм споменавала, че съм голям почитател на руската класическа литература. Смятам, че е недостижима височина. Та в нея има един роман, който започва с думите Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно е нещастно по свой начин. Не слагам кавички, защото не съм съвсем сигурна, че цитирам абсолютно точно. Но смисълът, може да ми вярвате, е точно този. Може би и да не сте почитател на руската класика, вече сте се сетили, че става въпрос за романа “Анна Каренина” на великия Лев Толстой. Сетих се и за романа, и за цитата тия дни покрай разигралата се драма в едно семейство, в което бащата, вероятно по причина невъзможност да обслужва кредитите на семейството, най-вероятно по причина ревност, лишава от живот цялото семейство. Сложен механизъм е човешкият мозък и никога не може да бъдеш сигурен, даже и за себе си, какво точно ще ти се завърти като мисъл в главата и какво ще последва като действие, а пък и не винаги зависи от теб. Безспорното в случая е, че може би наистина става въпрос за едно наистина по своему нещастно семейство и за една огромна човешка трагедия. Това, което ме удиви, е журналистическата липса на морал. Нахвърлиха се като хищни хиени да нищят пък как точно, колко пъти годишно ходили на почивка, пък кой ревнувал кой – не, децата от бащата ли са, или не, имал ли е той репродуктивни проблеми. Има си професионални някакви норми и вероятно те не изключват това нездраво любопитство. Има обаче нещо, което стои над всичко, и това са обикновените човешки морални норми. Тях могат да ги прескачат само духовните скотове. Не си струва да говоря повече по темата.

За щастливите и нещастните семейства
Rate this post

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *