Има си детски болести, дето си е най-добре да ги изкараш, когато му е времето – едно, че винаги на по-малки години минават по-леко, и друго – когато е малък човек, няма чак толкова важни планове, които една шарка примерно може да му обърка. Но да обясня какво имам предвид. От години имаме една мечта с Иван – да отидем до Чехия, но винаги се появяват някакви непредвидени разходи и все не остават излишни пари за това. И преди два месеца ни се появиха изневиделица едни пари и решихме, че няма по-подходящ момент от този. Ще се ходи в Чехия. Намерихме фирма, изгодна оферта, записахме се. И зачакахме. Десетина дни преди датата започнах аз усилена подготовка, стягам багажи, обикалям по магазините, знаете, че при едно пътуване, особено в чужбина, винаги изскачат някакви неща, които трябва да се купят. Не щеш ли, три дни преди заминаването – изненада. Иван вдигна много висока температура, изби и първата пъпка, което много улесни поставянето на диагнозата – варицела. Да се смееш ли, да плачеш ли. На стари години да хванеш шарка. Добре че от фирмата проявиха разбиране и ще се възползваме от екскурзията отложено във времето. Пък и шарката малко попромени приоритетите и мечтите, поне тези на Иван – сега мечтата му е много по-прозаична от това, да посети Златна Прага, и се свежда до това, ако може, да посети банята. Знаете, че докато избият пъпките, тия хигиенни процедури са строго забранени. Та както започнах в началото, добре е детските болести да си се карат в детството – не само защото после провалят планове, но както е видно, правят и мечтите много делнични.