Поддържане на сребърни бижута

Качествените сребърни бижута са неизменна част от външния вид на поддържащите се жени. Различните колиета, верижки, гривни, пръстени и обеци не само красят дамите, но и им носят настроение и високо самочувствие.сребърно колие

За да се запазят бижутата за по-дълго време в най-добрия си вид, те трябва да бъдат третирани правилно. Факт е, че качествените накити могат да ви радват цял живот и да се превърнат в прекрасен сантиментален подарък след време, тъй като с течение на годините, те стават все по-ценни и все по-интересни.

Какво да правим, за да запазим  бижутата от сребро в добър вид?

Среброто е мек метал, който се деформира лесно, може да се надраска или да се получат вдлъбнатини по него. Това се забелязва при пръстени от сребро,  ако не сте били внимателни при носенето им. За да запазите всяко бижу здраво и без драскотини, е добре да го съхранявате в отделна торбичка или на специално място в кутийката за бижута.

Не е желателно да натрупвате много обици, колиета и пръстени в малка кутийка, защото те се оплитат едно в друго и така лесно могат да се повредят.

Вещества като амоняк, хлор и други химикали могат да повредят вашите сребърни бижута.

Бижутата от сребро, както и всеки друг вид бижута, се нуждаят от редовно почистване.

Сярата и сероводорода предизвикват потъмняване на сребърните бижута. За да отстраните неприятното потъмняване, използвайте полиращи пасти, които можете да купите от магазините за сребро или онлайн платформи като Сомаха, предлагащи сребърна бижутерия.паста за почистване на сребро

Добре е да не чакате бижутата да потъмнеят

Най-добре е да реагирате навреме още при първите признаци на промяна на цвета без да чакате те да потъмняват много.

Наслоените и прекалено тъмни пръстени и обици се почистват доста по-трудно, дори и ако използвате пасти за тази цел.

Бижутата от сребро потъмняват най-бързо, когато не се носят, а само се съхраняват. Тези бижута, които носите, остават значително по-лъскави и запазват цвета си.

Един доста ефективен метод за почистване на сребърни накити е чрез ултразвук.

За целта се продават ултразвукови ванички, в които се поставят бижутата. Този метод не е подходящ за бижута с камъни, тъй като може да ги повреди.

По-обикновените модели бижута могат просто да бъдат добре забърсвани с кърпа за почистване на сребро, както след всяко носене, така и винаги, когато решите да почистите бижутата си. За разлика от тях обаче, моделите със сложна орнаментация, патинирани или оксидирани елементи, трябва да бъдат почиствани изключително внимателно и след като се консултирате със специалисти, тъй като използването на пасти при тях, може да развали тяхната красота и търсения ефект.

Препоръчително е да почиствате сребърните си пръстени всеки път, след като ги свалите, особено ако работите с ръцете си и непрекъснато излагате пръстените си на вода, препарати и др.

Може би сте забелязали, че в случаи, когато сте се изпотили или сте били подложени на стрес, бижутата ви потъмняват по-бързо. Това вероятно се дължи на промененото РН на кожата ви, което от своя страна оказва влияние на среброто и го зацапва по-бързо.

Херметически затворените пликчета за бижута могат да ги съхранят изключително добре, тъй като до тях не достига въздух.

Бижутата с перли обаче не бива да бъдат опаковани така, тъй като за да се съхраняват в добър вид, перлите  трябва да „дишат”.

Има доста евтини методи за почистване на бижута, но ако те не ви удовлетворяват, можете да се доверите на специалисти, които знаят как да почистят и полират вашите сребърни бижута. Така те не само ще бъдат отново като нови, но и ще останат задълго в наистина отличен вид.

В домашни условия можете да използвате паста за зъби, за да избелите бижутата си, но бъдете внимателни и не прилагайте този метод при бижута с камъни.

Содата също помага за изчистването на сребърни обеци, пръстени и колиета, но отново с уговорката да не търкате прекалено агресивно, тъй като може да надраскате сребърната повърхност.

При бижута със синтетични или естествени камъни обаче не бива да се прилага сода за почистването им.

сребърна брожка

Пръстените и гривните с орнаменти и по-сложен дизайн събират повече замърсявания и се нуждаят от прецизно почистване. Необходимо е да се консултирате със специалисти по отношение на това как да поддържате този вид бижута, особено ако те са с камъни и са оксидирани например. За да не нарушите първоначалния ефект на бижуто, не бива да започвате почистване на своя глава, а винаги след консултация и указания от бижутер или търговец.

Някои от моделите са с по-сложни подвижни  елементи, така че трябва да се внимава те да не бъдат прекъснати или деформирани, по време на почистването им.

Ако следвате насоките на хората с опит в поддържането на сребърни бижута, вашите накити ще се запазят като нови задълго.

Национален празник със семейството

Ако не сте от хората, които ще се грабнат да отидат до Шипка на трети март…, то днес имам няколко алтернативни предложения за това как можете да прекарате празника със семейството си и (ако имате деца), да ги запознаете с историята и традициите на родината:

  1. Все пак всички знаем, че на трити март на Шипка е снежно, студено и трудно за достигане. Ето защо ви предлагам да се ограничите до града, в който живеете. Или в най-лошия случай – областният град на този, в който живеете. Все пак всички знаем, че във всеки град почти има някакъв музей. Разбира се той няма да бъде исторически (което би било най-доброто решение за този ден), но ще има нещо традиционно, което да можете да посетите със семейството си, да обогатите децата си и да почувствате духа на празника.
  2. Ако все пак живеете в такова населено място, където няма как да посетите музей, в който да се насладите на нещо типично българско, Интернет предлага редица източници, които да ви направят една виртуална обиколка из историята на България.
  3. Съвсем по-забавен вариант е играта в домашни условия. Лично не съм се интересувала дали съществува настолна игра, която да е обвързана с българската история, но много лесно можете да си направите нещо като викторина и по този начин хем ще прекарате време със семейството си, хем ще научите децата си на нещо. Защото както знаем, те учат най-добре чрез игра.

Това са три скромни, но много приятни за изпълнение, предложения за прекрасен Национален празник със семейството.

Силата на една любов

Съвсем скоро баба ми ми разказваше как с дядо ми са се запознали и са решили да се женят. Всъщност историята е много интересна не поради факта, че са имали само 3-4 срещи преди да решат да се женят, а че те бяха наистина изключително щастливи и бракът им продължи докато смъртта ги раздели.

Този брак беше изпълнен с взаимно уважение, компромиси и силна любов един към друг, изразена по начин… разбираем за другия, но показан по личния начин на всеки човек.

По повод сватба, дядо ми и баба ми ги запознава обща позната. Запознава ги точно с идеята, че трябва да се харесат и да се оженят. Дядо ми решил, че му е време да се задоми. И търсил булка. Въпросната обща позната искала да го запознае с баба ми и с още едно момиче от селото, което обаче нямало много добра репутация. Дядо ми отказал това да се случи, но приел да се запознае с баба ми. И ето, че отишли те на тази селска сватба и се запознали.

След това, дядо ми потърсил баба ми още 3 пъти, като на третия път казал, че иска да се ожени за нея и направо отишъл да я иска от родителите й. Звучи някак странно за днешните разбирания и начин, по който протичат връзките. Но е факт, че тези двамата до последно се уважаваха, обичаха и си помагаха във всичко.

Това е силата на здравото семейство, а не дългото време, което са прекарали заедно двама души преди брака.

 

Стремеж за семейство

Хората, е доказано, че сме социални същества. Живеем в големи общности и в по-малки, които сами си избираме. Но като цяло държим на това покрай нас да има хора, с които да споделяме и да зависим от тях както за закрила, така и за емоционална подкрепа.

Колкото повече се развива човечеството, толкова повече се развива и този инстинкт. В един момент обаче да си част от дадена общност не стига. Някак си емоционално не е достатъчно. Защо? Защото сме създадени да се възпроизвеждаме. Но с развитието на интелекта ни, в един момент спираме да търсим само естествения нагон и физическото привличане, а търсим и емоционално сходство и такова на интереси. Всъщност търсим дълготрайно партньорство, което се оказва, че не е чак толкова лесна задача.

С всяка фибра на тялото си се стремим да създадем семейство. Да се заобиколим с хора, които ни възприемат такива, каквито сме и ни обичат. Такива, на които можем да разчитаме и такива, които ще могат да разчитат на нас.

Може би няма нищо по-хубаво от това. Съгласни ли сте с това?

Орлин Алексиев за образованието и културата

Осигуряването на подходяща среда, в която децата да растат, учат и се развиват, е сред амбициите на Столична община. Това се явява не лесна задача, тъй като столицата на България е притегателен център за все повече млади хора, който търсят по-добро образование или надеждна и високоплатена работа. Тенденцията е тези хора да се установяват в София за постоянно и да създават семейства, което драстично намалява капацитета на съществуващите детски градини и училища. Това роди необходимостта от изграждането на нови и подобрението на вече съществуващите сгради. Поради тази причина Столична община се старае да модернизира сградния фонд на образователните обекти, също и да се подобрят условията за провеждане на спорт и дейности на открито. Целта на местните управници е да създадат подходяща среда за децата да спортуват в съвременна и сигурна среда. Средствата за тези направления се осигуряват от Специализирания общински приватизационен фонд (СОПФ).

СОПФ е създаден с решение на Столичния общински съвет през 1994-а година (СОС) и разпределя средствата от продаденото общинско имущество. Съветът за управление на СОПФ е ръководният орган, който се състои от 14 души. Негов председател е общинският съветник Орлин Алексиев.

Средствата за култура от СОПФ са също много важни за Столична община, и  са разпределени по следния начин:

Финансиране в размер на 2,3 млн. лв. е насочено за ремонти в общински сгради, в които са настанени читалища. Отделени са пари за строително-монтажни работи  и закупуване на апаратура за общинските театри, за ремонти и преустройства и др. Предоставените средства за ремонтни работи на читалища са над 1,1 млн. лв.

За периода 2015 – 2018 г., СОПФ е отпуснал общо 384 хил. лв. за общински театри  и за ремонт и сценично оборудване.

Вложени са пари и за поддръжка и обновяване на общинските центрове за изобразителни изкуства, като от Фонда са осигурени 157 хил. лв.

През 2018 г. стартира реализацията на един от най-крупните и перспективни проекта на Столична община – преустройството на бившата топлоцентрала на НДК за Център за изкуствата. Началното финансиране е за 350 хил. лв.

Данните показват, че все пак Столична община и Специализираният общински приватизационен фонд, с председател на Съвета му за управление Орлин Алексиев, отдават внимание на културата в нашата столица и я подпомагат.

Смисълът на Коледа – семейството!

Струва ми се, че напоследък фокусът на коледните празници се измести. Днес все повече се обръща внимание на това какъв подарък ще купим на близките и какви подаръци ще получим, отколкото на това как всъщност ще прекараме празниците и с кого.

Много ми е тъжно да си го призная, но от години сме попаднали в комерсиалната капиталистическа примка, която е превърнала един наистина красив и светъл семеен празник, в безмилостна касичка, от която печелят дори годишната си печалба, някои от търговците.

Преди време попаднах на статия, в която се казваше, че всъщност цената на диамантите не е толкова висока, колкото се опитват да ни наложат в момента търговците. Точно обратното – диамантът всъщност не е толкова рядко срещан в природата, а днешната му висока цена е плод на маркетингова стратегия на един бижутериен магазин, където се е казвало, че вашата половинка заслужава да отделите две работни заплати, за годежен пръстен.

Та така и Коледа се превърна в търговски празник, където всяко едно дете иска играчка за подарък, а всеки близък човек трябва да бъде зарадван с жест и подарък, колкото и символичен да е той.

И ето, че един наистина красив празник се превърна в абонамент за магазините. Може би няма нищо лошо да направиш подарък на някого за празника, но това да не се случва по задължение – на всяка цена, просто, защото традицията е такава. Подаръците трябва да се случват от сърце и да се искрени. А Коледа трябва да си остане топла, семейна, усмихната, грижовна, цветна, изпълнена с много положителни емоции.

Ако не се уважаваме и обичаме дали подаръците ще ни зарадват? Вие как мислите?

Нашето семейство

Когато чуем думата “семейство” на всички асоциацията ни автоматично е за родителите ни, сестри, братя, мъж, жена, деца. И това, разбира се е естествено, защото думата означава точно това. Но за мен има и други хора, които намирам за свое семейство и това са приятелите ми.

Хора, с които съм израснала, споделила съм едни от най-радостните и едни от най-тъжните си моменти. Тези, които са били до мен в почти всичко. Тези, без които нямам спомен, в който те да не присъстват. Такива, с които съм се карала ожесточено, а само десет минути по-късно отново съм се смяла на глас и през сълзи.

Ето защо приятелите също могат да спаднат към графата семейство. Те са тези, с които прекарваме много време от живота си, които ни познават и които знаят от какво имаме нужда (вино и шоколад, например).

А за тези, които имат наистина стари приятелства, оцелели през всичките години и дистанции, то това вече е повече от ценно.

Новият член на семейството

Той е чакан, бленуван, жадуван… Търпение нямаш да го видиш и прегърнеш. И когато се появи на този свят той става целият ти свят…

Това малко създание, което те гледа с любов – искрена и неповторима, още от първия си поет въздух. Всичко е свързано с него и единствената ти цел в живота е да го опазиш, възпиташ… да му се радваш. Това е твоето дете, твоето най-ценно същество на планетата. Кръв от кръвта ти, плът от плътта ти…

Имаше един филм, който съм гледала сигурно хиляда пъти, в който един безпардонен сваляч и женкар, който получава своето кармично наказание и се връща на земята като жена, за да може да намери поне една представителка на нежния пол, която да го обича истински.

Филмът е комедия и главният герой-героиня, преминава през различни трудности и забавни ситуации, но така и не успява да намери жена, която наистина да го обича. До момента в който по случайност не забременява, след като ражда момиченце, се появява жена, която да го обича истински е искрено.

 

Когато създаваме свое семейство?

Този израз винаги ми е бил особен. И то не защото не разбирам значението му, а защото семейството не би трябвало да се напуска. Да, ти “свиваш гнездо” с някой друг човек, като по този начин ставаш част от неговото семейство и той от твоето. Имате свои правила и отношения, но благодарение на този съюз сте разширили семействата си. Това е особен момент, защото има хора, които никога не се чувстват като част от семейството на своята половинка. Родителите му не ги приемат не ги харесват и никога не приемат другия човек като свой.

И това много зависи от взаимоотношенията в семейството. Ако родителите ви ви възприемат като достатъчно зрели и разсъдливи и се доверяват на вашата преценка за останалите хора, нямат импулса да контролират всяка ваша стъпка, то тогава всичко е наред. Би трябвало да приемат вашия избраник с отворени обятия и да сигурно ще е невъзможно да го възприемат като свое собствено дете, но ще го уважават и обичат, защото той обича тяхното.

Аз поне така ги разбирам нещата. А вие?

Най-висшата ценност – семейството

През годините съм познавала много хора, които трудно виреят в собствените си семейства. Не се чувстват разбрани, не умеят да поддържат правилна комуникация с роднините си и не намират семейството си като най-важните хора, на които да разчитат в трудни ситуации.

Тъжно ми става за тези хора. Тъжно, защото за мен, семейството ми са единствените хора, които ме познават във всичките ми възможни настроения. Търпят ме, успокояват ме, коригират ме. Те са тези, на които звъня първо, когато имам важно решение за взимане. Те са тези, с които споделям всяка своя стъпка и чакам с нетърпение да чуя тяхното мнение по въпроса.

Те са моите съдници, коректив, опора. Както и аз техния. Ето защо изпитвам наистина откровена тъга, когато някой ми сподели, че няма подобен тип отношения. Но… хората са различни, нали така?

Вие какви отношения имате с вашето семейство?