Гурбетчийството не е белег само на новите времена. От стари години мъжете са тръгвали да търсят прехраната на семействата си по широкия свят. И за тези, които са запознати с литературни произведения, в които темата е застъпена, знаят, че обикновено отсъствието на мъжа от къщата не води до нищо добро за семейството. Подхващам тази тема, едно, защото напоследък при абсолютната липса на работа в България на все повече семейства, при това предимно млади, се налага да се разделят, защото единият от двамата отива да работи в чужбина. И второ, по съвсем конкретен повод – наше приятелско семейство е разделено точно на този принцип, мъжът, който е главен готвач, от година и нещо работи в елитен хотел в Кипър, а жена му е тук и гледа малкото им дете. Та стана ясно наскоро, че завъртял там той доста сериозна любовна история с българка, която работи в хотела. Не се знае как ще се развият нещата при тях, но е факт доста рискова за семейството им и за бъдещето им ситуация. Та затова реших днес да поразсъждавам по тази тема и да изкажа мнение. И съм категорична, че семействата, особено младите, не бива да се делят за дълго време при никакви обстоятелства. Всяка възраст иска своето, но младостта най-вече. Няма нищо по-естествено от това мъж или жена, останали сами в чужда страна, да търсят близост и подкрепа и да ги намерят. Хората се женят, за да бъдат заедно и да споделят. Така че – гурбетчийство да, но споделено със семейството.