Провокирана от скорошен разговор с моя приятелка, реших днес да се насоча към темата за плюсовете и минусите в съжителството на две поколения под един покрив. Семейството на въпросната ми приятелка от самото начало живее под един покрив с майката на съпруга й, която се грижи и за отглеждането на двете им деца. От години приятелката ми се оплаква от лошия характер и от постоянните натяквания, от интригите, които създава по нейните думи свекърва й. Но също така и от години намира различни оправдания да не се отделят да живеят самостоятелно в собственото жилище, което притежават – я кухнята още не е готова, я за дооправянето на банята или обзавеждането на детската стая още не са събрали пари. Преди дни, покрай големите сметки за ток, я попитах колко са платили, оказа се, че даже не знае и сумата. Далече съм от мисълта, че свекърва й с пенсията си би могла да поеме сметката за ток, но съм почти сигурна, че тя е поела и ангажимента да отиде да го плати. За това, че всяко семейство, пък и всеки негов член, трябва да има лично пространство и свобода и че млади и стари не трябва да съжителстват, вече съм заявявала категорична позиция. Искам да кажа на тези семейства обаче, които са избрали варианта да не го правят, да не се оплакват от недостатъците на свекърви и тъщи. Защото всяка свобода си има цена – да поемеш изцяло грижите за децата си и всякакви грижи по едно домакинство. Несвободата също си има цена. И ако си я избрал, трябва да си я плащаш. Без да се оплакваш.