Мечтите са нещо, без което не можем. Те малко или много определят потока на мислите ни и пътеката, по която вървим в изпълнението им. Най-искрени са детските мечти, но дали са така наивни както бяха едно време, преценете сами:
В събота след обяд реших да изляза да се поразходя в парка – нали беше хубаво времето, трябваше да се насладя на топлите слънчеви лъчи сред тия постоянни дъждове. Навсякъде беше пълно с млади хора, майки с деца, възрастни. Поседнах на една пейка и съзерцавах пейзажа. На не повече от 4-5 крачки до мен играеха две момченца на около 6 години. Едното се хвалеше на другото какъв „телефон с пръст“ има (демек тъч скрийн). А второто от своя страна отвърна: „Аз пък ще си купя Айфон“. Тогава се замислих как са се променили детските мечти и продължават да се променят. Детето Иван едно време не беше такова. Като малки аз и моите приятели мечтаехме за нова топка, маратонки, колело. А сега? Децата се надпреварват кой има по-модерен телефон, компютър или плейстейшън. Вече ги няма старите игри на жмичка, стражари и апаши и редица други, заради които родителите ни не можеха да ни приберат вечер. Има телефон, който прави по-хубави снимки, игри, в които главните герои се бият по-добре, плосък таблет и все такива градящи егото вещи, които не предизвикват никакво действие или мисъл, а представят само редящи се картини пред зомбиращи се детски очи.
Мъчно ми е какво пропускат малчуганите днес. Но те самите никога няма да го осъзнаят. Остава ми само с приятна носталгия да си спомням всичките ни игри с моите приятелчета и да ги разказвам на дъщеря ми.