Кабелите зад бюрото ми, оплетени като змии, които са се уморили да пълзят, напомнят колко лесно се поддаваме на обещания за бърз и безболезнен напредък. Миналия вторник погледнах извлечението от сметката и видях онези 15 евро – абонамент за приложение, което уж щяло да развие логиката и математиката на сина ми. В онзи момент се убедих, че съм разумна майка, инвестираща в модерното, вместо просто да купувам време за себе си. Истината е, че плащах за илюзията, че това е по-добра сделка от поредната евтина пластмаса, която се чупи на третия ден.
Преди нещата бяха по-прости. Образованието се случваше с кал след дъжда, дървени кубчета и стара енциклопедия с мирис на прах и приключения. Не ни трябваше интернет, за да разберем гравитацията или как се строи крепост от кашони. Тези предмети имаха тежест, докосване, реалност. Днес всичко е полирано и гладко, без съпротивление, но в това премахване губим нещо важно – умението да се съсредоточим върху нещо, което не мига и не пищи на всяка секунда.
Паднах в капана на маркетинга, който използва красиви думи, за да оправдае постоянен разход. Приложенията гъмжат от надписи като „кристално ясно мислене“ и „креативно изследване“. Те са като захар върху евтина баница – прикриват истината, че плащаш за механизъм, който те държи закачен. Абонаментният модел е проектиран така, че да създаде зависимост – финансова и поведенческа. Колкото повече плащаш, толкова повече се убеждаваш, че това е „образователен процес“, а не просто по-скъпа дигитална бавачка.
Най-голямата ми грешка беше, че използвах приложението като успокоително – начин да си купя тишина, докато довършвам работа. Резултатът не беше по-умно дете, а дете, което все по-трудно намира забавление в тишината. Когато премахнеш скуката, премахваш и първата стъпка към въображението. Тези приложения не учат на логика, а на реакция – на чакане за следващата анимация, за следващото възнаграждение. Превърнахме обучението в пасивно консумиране на светкавици, които угасват заедно с абонамента или с батерията.
Абонаментът изтече вчера. И в стаята отново настъпи онази тежка, почти забравена тишина, която не може да се запълни с нито едно приложение.
Честно казано, точно като твоите 15 евро за приложение, аз също бях на ръба да дам пари за някакъв курс за „оптимизация на мисленето“. След като прочетох тази статия, реших да не го правя и ще си взема една енциклопедия от антикварната, както си спомни с онова миришещо на приключения издание. Благодаря, че ми помогна да си спестя парите.
Много ми харесаха кабелите зад бюрото като метафора за обещанията за бърз напредък. И аз имам такъв абонамент за приложение за децата, който уж е толкова полезен, но като се замисля, май просто ме успокоява съвестта ми. Ще ми е интересно да прочета още по темата за тези илюзии, в които влагаме пари и очаквания.
Чета тази статия и си мисля за племенника ми, който преди време се запали по едни дигитални карти за учене на английски. Даваха уж интерактивни уроци, но като ги гледах, ми се сториха по-скоро игра, отколкото обучение. Накрая не научи почти нищо, а само искаше да гледа анимациите. Като гледам как децата днес се заглеждат по екрани, се чудя дали не ги учим да не мислят сами.