Със сигурност този въпрос си е задавал всеки родител поне веднъж. Всеки знае, че има една ситуация, в която малките ни или поотраснали вече деца заемат поза, нетърпяща възражение, и излагат исканията си – обикновено за нещо,което са си харесали и искат да притежават. Разбира се, често въпросът за задоволяването на тези искания е въпрос на възможности. Но днес ми се иска да поразсъждаваме не върху това, как да обясним на детето, че нямаме финансова възможност да му осигурим нещо. А защо да му откажем или да му поставим определени условия в случаите, когато за нас не е проблем да му осигурим исканото. Естествено пред нас самите първо възниква въпросът защо трябва да отказваме, ако може да осигурим. Защото не е възпитателно и защото не подготвя децата ни за сигурни неблагоприятни житейски ситуации в бъдеще. Да, много е вероятно днес ние да може да осигурим всичко на детето си. Но може ли да му гарантираме до живот ситуации, в които някой ще му осигурява всичко, което иска. Не. Със сигурност не можем, нито има човек, на когото животът му се е стекъл по този начин. В този смисъл много по-важно е един родител да подготви детето си за изпитанията и за моментите, в които нещата не се случват или поне не се случват след тропване с крак. Не е задължително да откажем безусловно, но е задължително да не се съгласяваме безусловно. Поредното искане на детето ни е идеална възможност да му покажем, че обикновено нещата, които искаме, изискват определени усилия. Възползвайте се от нея!