Началото на тази седмица ни накара двамата с мъжа ми да оценим нещата, които имаме в съвремието. Не знам вие дали сте се замисляли, но ние общо взето осъзнахме колко верен е един анекдот, в който Уикипедия казала – „Аз знам всичко“, Гугъл казал „Аз намирам всичко“, Интернет казал – „Без мен вие сте нищо“, а Електричеството – „Продължавайте да мечтаете“. Та и нашата работа беше такава. Оказа се, че без електричество не можеш да свършиш абсолютно нищо. Станали сме уникално зависими от това удобство наречено – ток. Припомнянето на този факт се изрази след като мъжа ми, докато пробиваше с бормашина няколко дупки в стената, с голяма доза късмет, уцели кабел от електрическата инсталация на апартамента и всичко потъна в тъмнина. След няколко минути мълчание започнахме да осъзнаваме какво се е случило. Доста е неприятно да нямаш ток особено през зимата, когато вечер температурите стават доста ниски. Аз по принцип нищо не разбирам от електротехника и сериозно се притесних, но според мъжа ми нищо страшно не беше станало. Факта обаче беше, че ток нямаше, дори след като той възвърна състоянието на „падналите“ бушони. Възможно беше да е засегнат кабела и да не е станало само късо съединение. Може би за първи път си лягам толкова рано вечер – просто нямаше какво да се прави. Не мога да си представя моите родители как са живяли толкова години с режим на електричеството. Както и да е, сутринта повикахме електротехник, който успя да открие „падналия“ бушон, който се явяваше последната защита от електроснабдителното дружество – т.е. бяха „паднали“ 4 различни предпазителни бушона. Освен това и наранения кабел трябваше да се изолира. Много се зарадвах като се отстрани повредата. Такива ситуации определено те карат да се замислиш. Понякога не можем да оценим нещо, докато не го загубим, а повечето неща ги приемаме за даденост.