Семейната страница на Иванови Новинки Личното пространство на децата

Личното пространство на децата

prostranstvoНаскоро моя приятелка съвсем изненадващо, доста млада, стана баба. Тя самата се омъжи веднага след като завършихме гимназията и голямата й дъщеря последва примера й. Няма лошо – демографската криза е страшна и трябва да се борим по всякакви начини с нея. 🙂 И макар да поизбърза със задомяването и наследниците, дъщеря й иначе е ученолюбива – учи “Право” в Софийския университет, което хич не е лека работа, и е отлична студентка. Само че това без помощта на бабите, макар и млади, не става, затова доста често напоследък срещите ни с приятелката ми се свеждат до това да бутаме количката в градския парк и когато младежът се поизмори и заспи, заслужено да седнем на някое капанче за кафе и да си кажем това-онова, докато не се е събудил и не е заявил нови претенции. Малчуганът е на годинка и е голям сладур, което често предизвиква у хората, непознатите имам предвид, желание да го поощипят по бузката, да го погалят по главичката, да го поопипат по гривничките на краката, а нерядко да му бутат в ръцете различни неща за ядене – като бонбони, солети, снаксове, чипсове и други подобни. Е, дойдох си на думата –  за личното пространство. Повечето хора май са се понаучили вече, че навлизането в територията на голям човек не е безопасна работа – нито в емоционално, нито в чисто физическо отношение. Все още обаче си мислят, че когато човекът е малък, може да го подложиш на всякакви според теб приятни интервенции с презумцията, че детето примира от удоволствие да бъде щипано, пипано и снабдявано с всякакви хранителни боклуци. Ами не е така. И малкият човек има нужда от защитено местенце, до което никой няма право да припарва без позволение. И ако за големите личното пространство се определя на ръка разстояние около човека, то за малкия дистанцията е поне две ръце. Ако той поиска, сам ще я скъси.

author avatar
Nevi-Ivan

Leave a Reply