Точно на Великден в предаването на Лора Крумова гледахме с Иван репортаж от дома на поп изпълнителя Миро. И двамата много го харесваме и като изпълнител, и като излъчване – още от времето на “Каризма”, има си вид на духовен човек, не излъчва груб материализъм като доста голяма част от колегите си от шоубизнеса. В тоя репортаж, понеже все пак беше на свят ден, стана въпрос за вярата му, в дома на певеца присъстваше и някакъв пастор, за когото Миро сподели, че му е духовен ръководител още от младежките му години в Добрич – пасторът обаче не беше от нашата си традиционна църква, знаете ние пастори нямаме – и покрай това ми стана ясно, че Миро изповядва някакво не съвсем традиционно християнство. После се заинтересувах и прочетох, че е последовател на евангелската църква. Винаги съм била на мнение, че всеки има право да изповядва каквато си иска вяра, стига тя да не насажда агресия и омраза. Евангелската църква, доколкото съм запозната, не насажда нито омраза, нито агресия – така че няма нищо укорително в това, че Миро я е избрал като свой път към вярата. Защото няма правилна и грешна вяра, всеки в личен план си ги решава тия неща. В България обаче си имаме традиционно вероизповедание, което ни е съхранило през вековете, и си мисля, че популярните личности като Миро, които са модел за подражание на много млади хора, ако въобще водят в някаква духовна посока почитателите си, трябва да ги водят в традиционната за България посока. Затова ми се стори крайно неуместен този репортаж, още повече на Великден.