Много баби – хилаво бебе, е казал народът. Сигурно вече сте се сетили каква ще е темата на днешния ми материал. Темата е провокирана от съвсем конкретен случай. Моя приятелка наскоро ми сподели, че ще ограничи до минимум посещенията на двете си деца при майката на съпруга си, понеже винаги, когато се връщали от гостувания при нея, й били необходими дни, за да ги върне към спазването на правилата, към които тя ги е приучавала с години.
Няма какво да си говорим, безспорна истина е, че внуците са голяма слабост за бабите и дядовците, че възрастните хора дават мило и драго за тях и често в желанието си да ги поглезят и да им се порадват, нанасят вреди на възпитанието им.
А знаете, възпитанието не е лесна работа и не става за един ден. Сигурно сте чували за случая с онази майка на едномесечно бебе, която попитала лекаря кога трябва да започне да възпитава детето си и той й отвърнал, че вече е закъсняла. Та приучаването към определени норми и правила си е дълъг процес, който започва отрано, и е добре, когато хората които налагат правилата, са единни в позицията си – става дума за двамата родители – и когато няма странични хора, които да развалят дисциплината.
Значи ли това обаче, че трябва да лишим децата си от ценния контакт с бабите и дядовците, от любовта, с която ги даряват. Разбира се, не е необходимо да се прибягва чак до такива крайни мерки. Задължително е обаче да проведем един сериозен и добронамерен разговор с възрастните хора, да им обясним, че понякога с прекалената си грижа и внимание разглезват децата и с това не само не им помагат, но може да направят живота им като големи хора по-труден.