Любовта към физиката не се ражда от формули и сложни задачи. Тя започва много по-рано – в момента, в който детето попита „Защо?“. Защо небето е синьо, как летят птиците, защо топката пада на земята? В тези въпроси вече живее физиката, само че под формата на чисто любопитство.
Често ние, възрастните, несъзнателно превръщаме този предмет в нещо трудно и абстрактно. А истината е, че физиката е навсякъде около нас. Тя е в светлината, която влиза през прозореца, в шума на вятъра, в движението на люлката в парка. Когато помогнем на детето да види връзката между учебника и реалния свят, знанието започва да има смисъл.
Не са нужни сложни лаборатории, за да събудим интерес. Един балон може да покаже как работи статичното електричество. Чаша вода може да разкрие тайната на пречупването на светлината. Обикновен магнит може да отвори разговор за невидимите сили, които действат около нас. Малките експерименти правят голямата магия – защото превръщат теорията в преживяване.
Много важно е и отношението към грешките. Ако детето се страхува да сбърка, то ще се страхува и да изследва. А науката се ражда именно от опитите, от пробите и грешките. Когато позволим на децата да експериментират свободно и ги насърчаваме да задават въпроси, ние всъщност им даваме смелост да мислят.
Разходката сред природата може да стане урок по енергия и движение. Нощното небе – повод за разговор за звездите и Вселената. Вятърът, който разклаща листата, може да отвори тема за силите и въздушните течения. Природата е най-естествената лаборатория.
В крайна сметка физиката не е просто училищен предмет. Тя е начин да разбираме света. Когато детето осъзнае, че зад всяко явление стои обяснение, то започва да гледа на света с по-голямо внимание и интерес. И точно там се ражда любовта – не към формулите, а към откриването.
А откриването винаги започва с удивление.
