Добър вариант ли е временната раздяла при семейни двойки, които имат проблеми – за това съм решила да пиша днес. Мисля, че е добър, бих могла да го сравня с пробния брак или пробното съжителство по полезност. Няма семейства, в които да няма проблеми, най-често дребни, ежедневни и преодолими. Аз лично не вярвам в теориите за фиксираността на критичните години в семейния живот – трета, пета и осма или нещо подобно. Но вярвам, че има такива критични моменти в много семейства, когато търпимостта свършва, когато се появяват много сериозни и трудно преодолими проблеми и съжителството става невъзможно и неприятно. И смятам, че в такива моменти семейната двойка трябва да си даде почивка, още повече, когато тия проблеми са съпътствани от шумни скандали и изяснявания, на които често свидетел стават и децата. Трябва партньорите да си дадат време, да направят един задълбочен личен анализ на общите си проблеми, всеки сам за себе си, доколко е склонен на компромис, доколко си заслужава и дали има желание да направи такъв – това, което човек прави в най-елементарната житейска ситуация – да сложи на едната везна ЗА, на другата ПРОТИВ и да вземе решение. Изходът от такива почивки не винаги е добър за семейството, понякога след такова претегляне и време за размисъл се случва то да се разпадне. Но аз си мисля, че изходът винаги е добър за членовете на това семейство, колкото и странно да звучи това твърдение. Защото няма щастливо семейство, ако има даже и един негов член, който не се чувства добре. Така че по-добре щастливи разделени, отколкото нещастни заедно.