Покрай Нова година се събрахме доста голяма компания от стари приятели. Животът така ни разпиля, че с някои от тях изгубихме контакт отдавна, въпреки възможностите, които дава вече общуването в интернет и в социалните мрежи. Но това им е хубаво на празниците, че събират хората. Е, така се случи, че на масата до мен се падна един познат, не смея да кажа приятел не само защото контактите ни са доста назад във времето, а и защото тогава не сме били в доста близки отношения.
Сам, без жена си. Не го попитах защо – смятам, че ако някой иска и намери за нужно да ти каже нещо, го прави в момента, в който той прецени. Другото е грубо и непростимо навлизане в личното пространство.
Е, като напредна вечерта, пък и като пийнахме малко повече, той се поотпусна – били пред развод с жена си. Откакто се родило детето – а то е вече на около 13 години – тя била изгубила интерес към него. Излизала, не давала обяснения, наричала го с обидни имена. Попитах го от колко време продължават тия ненормални отношения – от около десетина години. Зяпнах – буквално. И зададох най-логичния въпрос: защо не се разведете? Тя не искала и му криела личните документи. Криминален сериал. Питах го разговаряли ли са, уточнили ли са проблема. Не били говорили – както и предположих. Но какъв проблем можело да има, той не искал толкова много – да е изпран, нахранен и като се прибере вкъщи да гледа на спокойствие “Анимал планет” и някаква спортна програма.
Не го попитах дали си е задавал въпроса а дали жена му иска този живот. Да е около печката, пералнята и когато той се прибере, да се спасява сама, докато той гледа телевизия. Аз лично не бих искала. И се зачудих, ако наистина му крие личните документи, в което истински се съмнявам, защо й е да го прави.