Отношението към парите е странно нещо. Едни хора ги възприемат като „шума, която идва и си отива“. За други те са самоцел и искат да изкарват колкото може повече пари и да ги прахосват за какво ли не. Трети хем имат висока заплата, хем гледат да спестят и последната стотинка, за да има „бели пари за черни дни“ и все по-големи банкови сметки на тяхно име…
Щом хората се държат толкава различно, когато става дума за пари, как ще възпитаваме децата си в тази насока? Предава ли се държанието на родителите и на малчуганите? Разбира се, че да, неизбежно е. Затова внимавайте какво правите или говорите, когато детето ви е наблизо. То е като малка копирна машинка, която ви имитира във всяко отношение. Когато става дума за пари обаче, нека ви дам няколко съвета. Току виж някой от тях ви е от полза:
1) Още в началото, когато детето ви е по-малко и започне да тропа с крака, че иска това или онова, му обяснете, че всичко се заплаща и не винаги парите ще са достатъчни, за да има всяка играчка;
2) Никога не казвайте на малкото си съкровище, че НЯМА пари за това или онова. По-добре се опитайте да го разсеете с нещо друг. Ако иска ново влакче, попитайте го дали това е същото влакче като от онази анимация. Ако иска кола с дистанционно управление, кажете му, че тази в магазина е само мостра и джуджетата на Дядо Коледа са я оставили и ще направят други като нея по Коледа, но само за послушните деца.
3) Когато детето ви е по-голямо и вече мисли разумно, започнете да му давате седмични джобни, а не ден за ден. Така ще се научи да си прави сметка по колко може да харчи на ден и че ако веднъж си надвиши лимита, утре ще трябва да се ограничи. По-важното обаче е, ако изхарчи парите си по-рано и ви поиска допълнително, да НЕ му давате. Ако го направите веднъж, защо да не го правите всеки път? Ще го разглезите. Може да направите изключение за ходене на кино, плаж или друго по-специално събитие.
Когато детето ви започне да спестява по някой и друг лев, ще знаете, че вече е започнало да цени стойността на парите. Остава само да го научите и да споделя от време на време, за да не стане някоя скръндза или съперник.