Едно от нещата, които най-много обичам в навечерието на Новата година е традиционната българска баница с късмети. Не знам дали в другите народности има подобна на нашата традиция, но не си представям трапезата на тридесет първи декември без тази баница. Още от дете в нашата къща това е голяма традиция, рецептата се предава във фамилията от поколение на поколение. Прабаба ми е научила баба ми, а след това тя е научили майка ми, сега е мой ред и аз да се науча да я правя. Имаше проблем с късметите обаче, защото няколко пъти са се случвали инциденти докато някой яде. Взима си парче, забравя че вътре има малко пожелание и накрая се оказва, че го е изял. Това се случи няколко пъти и вече решихме да слагаме късметите на малки пластмасови саби, които се ползват за коктейли обикновено. Те се забиват в нарязаната баница, а късмета е извън нея и се вижда, така няма опасност да изядеш и него. Всеки път се завъртам няколко пъти около баницата, за да си взема поне три късметчета. Въпреки, че това е просто традиция и малцина вярват, че нещата, които им се падат ще се сбъднат, аз вярвам, защото годината преди с мъжа ми да се сгодим на мен ми се падна „сватба”. Малко по-късно през тогавашната нова година той ми предложи брак и ми подари пръстен, така че може би из между традицията се прокрадва и доза истина. Нямам търпение да видя какво ще си изтегля след няколко дни.