След декември месец доставчиците на ток винаги правят някакво приравняване, което не съм наясно как точно се изчислява, но обикновено сметката за месец януари винаги е доста огромна. Това се случва всяка година и винаги след празниците дължимата сума в гигантски размери намира начин да ни развали настроението. Всички обаче се примиряват и си плащат, за да бъде мирно и спокойно и най-вече, за да има ток. Това така наречено „приравняване” несъмнено понякога не е в реални размери, а може би малко завишено, защото се е случвало да плащаме странни суми, когато дори не сме били вкъщи доста време. Тази година както обикновено се бяхме подготвили за някоя трицифрена сума от порядъка на двеста-двеста и петдесет лева. Тъй като има удобството да си проверяваш сметките по интернет, можеш да видиш колко дължиш и без да се разхождаш до някой офис. След като проверихме с мъжа ми останахме приятно изненадани от резултата, който беше сто и тринадесет лева. Предварително бяхме отделили пари настрана, с които да платим големия януарски ток, но сега когато се оказа, че той е двойно по-малко останахме много доволни и щастливи. Остатъка от заделените пари смятаме да използваме, за да си купим нещо, но все още не можем да стигнем до консенсус какво да бъде. Аз искам някакви домакински неща, а мъжа ми някакви инструменти, но така е всеки си държи на това, което го вълнува.