Uncategorized

Развитието на детето, част 1

Стъпките по пътя на развитието са стъпки към свободата, но, в най-ранните етапи на развитие си, детето е като в затвор. Не може да върви или да отиде там, където иска. Не е способно да изрази нуждите си. Не може да се храни самостоятелно. То е заточено в затвора на собственото си тяло.
В момента, в който то започне да ходи, когато започне да изразява нуждите си или пък е способно да се храни самостоятелно, то става независимо поне в това отношение. Погледнат от тази гледна точка, растежът е последователното прекъсване на връзките, които държат детето зависимо от останалите хора.
По-нататък ще разгледаме въпроса за освобождаването на детето от тройната пустиня на статичност, скука и репресия. За момента ще се ограничим до онова, което наричаме „затворническият“ живот на детето.
Едно дете може да бъде добре обгрижвано, може да са му осигурени детска стая и гледачка, може да му е предоставено всичко необходимо за физическите му нужди и комфорт, но ако вниманието и любовта на майката липсват, то се чувства така сякаш е в затвор и е изоставено. Дори когато грижите за тялото на детето са внимателни, душата му може да е изоставена. Така в характера на детето се проявяват определени дефицити, които му навредят в бъдеще.

Rate this post

Google+ Comments

Back To Top