Темата ми днес е за това могат ли да съжителстват малки деца и домашни любимци. И трябва ли, ако преди появата на дете в семейството сме имали домашен любимец, след раждането на наследник да го харижем на някого или не дай боже да го изхвърлим на улицата. Подсетих се покрай един материал за Сергей Станишев, в който се обясняваше, че подарил домашния си любимец, кучето Барозо, на журналистката Лора Крумова, понеже не било подходящо отглеждане на малко дете с домашен любимец. От статията ставаше ясно, че отглежданото досега при домашни условия куче вече ще бъде отглеждано в двор, а от коментарите под материала жената, която е подарила кучето на Станишев, обясняваше, че то е със изкуствено небце и трябва много строго да се следи да не поеме като храна нещо неподходящо – което е напълно невъзможно при отглеждане в двор. Сетих се и за една моя позната, която изхвърли в един селски двор престарялото си куче, след като роди второто си дете. Мисля, че към всяко нещо в живота човек трябва да подхожда много отговорна и с ясна мисъл за бъдещето. Още повече, когато става въпрос да поемеш отговорността за жива душа. Това не е иди ми-дойди ми. Днес искам животно – утре не. Ако си несемеен или семеен, без деца, трябва да си направиш простата сметка, че рано или късно появата на дете ще се случи, и да си дадеш отговор на въпроса съвместимо ли е детето с домашния любимец, който си решил да вземеш. Ако не е, просто не си вземаш животинче. Иначе излиза, че някои хора до появата им заместват децата с животни и после животните стават излишни. А все пак това са различни неща, нали?!