Здравейте, приятели! Новата година вече е съвсем близо, а с нея и чувството за празник става все по-ярко и силно. Предновогодишната суета, магазините, препълнени със стока, и различните промоции, красотата и ароматът на елхите, снегът (ако ни удостои с внимание) – всичко това ни действа вдъхновяващо.
И повечето от нас носят едно усещане, че ако искат да започнат нещо ново, то най-добрият момент да го направят е именно настъпването на новата година, тогава се надяваме повече отвсякога, вярваме в доброто и в това, че ни чака успешно бъдеще.
Днес ми се иска да поразсъждаваме за семейството и подкрепата, която то трябва да дава, когато някой е решил да започне на чисто, да гради ново начало, да се занимава с нещо различно, да направи опит на друго поприще. Правилно ли е най-близките ви да са тези, които ви подрязват крилата, които ви приземяват, които се опитват (може би с доброто намерение да ви предпазят от рискове, грешки и разочарования) да ви убедят, че може би няма да успеете, че не си струва да рискувате нещо сигурно, че не притежавате в достатъчна степен качествата за това и т. н.
За съжаление повечето хора разсъждават така. Те обичат рутината, обичайния си живот, любимите си занимания, и рядко мечтаят за промени. Виждайки успешни хора около себе си, човек рядко си дава сметка, че при определени усилия, а защо не и риск, той също би могъл да постигне успехите им. Сам си поставя прегради, ограничения, неверие в собствените сили и възможности и песимистични нагласи.
Със сигурност повечето от нас не виждат или не искат да видят своите таланти, предразположености към едно или друго занимание. А те на практика съществуват у всекиго и просто трябва да се развиват. И близките ни хора трябва да ни подкрепят, а не да ни възпират.
Затова в тия празнични дни ми се иска да дам един съвет или по-скоро да призова – не спирайте полета на близките си, поощрявайте го, провокирайте го. Защото едно семейство е истински щастливо само когато всички в него са реализирани, успешни и пълноценни в това, с което се занимават. И усещат подкрепата на близките си – даже и когато нещата изглеждат невъзможни.