Всяка майка е чувала тези думи: какво има за ядене? Всяка съпруга също ги е чувала от мъжа си и всяка жена от човека, с когото живее под общ покрив.
По една или друга причина сме свикнали да мислим, че жената у дома е длъжна да отговаря за наличието на пълен хладилник, нещо готвено във фурната или варящо се на котлона. Аз обаче ви питам: защо? Трябва ли това да е задължение само и единствено на по-нежната половинка у дома? Според мен, не и веднага ще поясня защо.
Първо, хубаво е мъжът и жената в една връзка да си помагат и да се подкрепят. Ако жената обича да готви и това й доставя удоволствие, нека го прави. Но ако се чувства длъжна да отмята кулинарията като ежедневно задължение, то е по-добре да й помагате по малко. Все си мисля, че дори мъже, които са сакати в кухнята, биха могли да нарежат една салата или да обелят килограм картофи. Все пак цялото семейство яде от сервирана накрая храна, нали така?
Второ, важно е всяко дете да може да си приготви нещо за хапване само. Иначе рискувате то да порасне и да стане като онези 27-годишни индивиди, които не са били самостоятелни и един ден през живота си, защото чакат всичко да им идва на готово и продължават да живеят на гърба на родителите си с джобни всяка седмица. Това не е полезно и даже е вредно. Децата трябва да се учат на самостоятелност и да се грижат сами за себе си. Не е нужно да са факири в кухнята, но да забъркаш спагети или да свариш супа не е чак толкова трудно. Ако децата усвоят тези умения по-рано, ще оцелеят по-лесно, когато един ден напуснат семейното огнище.
Трето, не знам до колко мъжете го осъзнават, но е много трудно всеки ден да мислиш какво да сготвиш. Чудиш се дали това ще се хареса на останалите вкъщи, дали някой от тях няма да поиска нещо друго за хапване и т.н. Не е лесно да угодиш на всеки и е неприятно, когато приготвиш вечеря, а отсреща виждаш разочаровани лица и чуваш реплики от рода на „Пак ли това?“, „Аз това не го обичам“ и т.н. Ами, като не го обичате, давайте идеи, сгответе нещо друго, купете готова храна и т.н. Малко помощ или насоки никога не са излишни.