Напоследък доста мои познати, които имат деца – дали по-големи, дали по-малки – се вълнуват от така наречения закон за предучилищно и училищно образование, който предвижда системата на образование да обхване задължително всички деца, навършили четири години. Направо ви казвам какво е моето мнение по въпроса – това си е чиста кражба на детство. Не може от такава крехка възраст да вменяваш на детето усвояването на някакви знания и пребиваването му на определено за това място като задължително. Това е време, в което детето трябва да играе на воля и по преценка на родителите да посещава или да не посещава детска градина. И винаги съм се чудила на родители, които бързат да дадат по-рано децата си на училище. Прозата и трудностите на живота така или иначе рано или късно те натискат. А идват още по-тежки, трудни и конкурентни времена. Какво му остава на човек като безгрижно и спокойно време?! Едно детство. И да съкращаваме от него заради някакви хрумвания и амбиции на някакви чиновници, заради някакви планове и програми, които те са решили, че трябва да вменяват като задължение на децата ни от невръстна възраст. Е, не съм съгласна. Държавата може да предложи, но не и да задължава. Всеки родител поне до седем години трябва сам да взема решенията за своите деца. Не че и сега няма родители, които от двегодишна възраст притискат децата си с безконечни занимания по чужди езици, музикални предмети и прочие. Това също е крадене на детство. Нека обаче не става организирана и държавна кражба.