Здравейте, сетих се че не съм разказвала как всъщност се запознахме с мъжа ми, а това е една много интересна история.
Запознаха ни двама наши общи приятели, които в последствие също се ожениха и сега са семейство. Всичко се случи на един Свети Валентин, когато аз нямах връзка и до последно не знаех как да го отпразнувам. Предполагам жените ме разбират, всеки знае как се чувства когато на деня на влюбените няма човек до себе си. За това моята приятелка Деси ми предложи да отида с нея и с момчето, с което тя излизаше на двойна среща, където да ме запознаят с негов приятел. Аз не си падам много по тези уредени и нагласени неща, камо ли пък да ида на среща с непознат, но не знам защо се съгласих. Трябваше да се срещнем в ресторанта. Когато аз отидох на срещата видях на входа на ресторанта симпатичен младеж с букет красиви червени лалета. Естествено си помислих, че чака любимата си и просто застанах до него, за да изчакам другите. След като 15 минути чакахме един до друг на студа, той се престраши и ме попита аз ли съм приятелката на Деси, с която е трябвало да се запознае тази вечер. Аз го погледнах учудено и казах, че съм аз, а той се усмихна и ми подаде букета с думите „Честит празник”. Много ме трогна жеста му и остави в мен добро впечатление още в началото. Влязохме в ресторанта и седнахме. Около час си говорихме без да разберем как е отлетяло времето. Тогава дойдоха моята приятелка и неговият приятел, които като ни видяха на масата се усмихнаха и започнаха да се радват, че планът им е проработил. В крайна сметка те бяха закъснели нарочно, за да можем ние да останем сами.