„Моята малка принцеса“. Този израз доста често се чува от родители, които обожават своите малки наследнички. Те треперят над децата си, внимават да не им се случи нещо, да не се преуморят, да имат безупречен външен вид. Още със самото им прохождане започват планове за бъдещето им. Родителите им купуват рокли на приказни героини, шарени ластички и диадеми.
Няма нищо лошо в това, нали все пак са принцесите на тати и мама. Някои амбициозни родители обаче стигат и по-далеч. Записват децата си в конкурси за красота (което е по-разпространено в Америка). Слагат върху малките им личица грим, за да изглеждат като „каките по телевизията“. И започва надпреварата от ранна детска възраст. Кое дете е най-красиво. Разбира се, доста разпространен е изразът „Моето гардже е най-хубаво.“ Чели сме приказката „Най-хубавото птиче“, от където идва и изразът. В това също няма никакъв проблем. Проблемите идват, когато малките момиченца още от малки трябва да започнат да се съревновават, заради амбициите на родителите си. Те по-трудно приемат загубите. Все пак се стремят да не разочароват мама и тате.
И така растат децата. Превръщат се в млади дами, със самочувствие и цел – мечтаят за световен мир и защита на животните. Разхождат се по подиумите в различни тоалети. Стриктно спазват диети, за да имат перфектни тела. За съжаление обаче в Америка са взели решение да отпадне кръгът по бански костюми. Шокиращото е как в конкурс, който стартира още през 1921 г, през 2018 се променя, защото в днешни дни се набляга повече на интересите на участничките и социалната им отговорност, а не на външния вид. Ноо..това е друга тема.
Един съвет към родителите: Нека оставим децата си поне за малко да бъдат деца. Нека запазят детското в себе си, защото животът на големите така или иначе е борба, конкуренция и поредица от провали и постижения. Уроците и съревнованията няма да избягат. Нека децата просто да си поиграят и да бъдат естествено красиви без чужда намеса.