Напоследък се правят много кампании, свързани с книгите и екологията, което е истински ме радва. Звучи някак оптимистично на фона на затъналите в мръсотия жилищни комплекси и чалга културата, която ни притиска отвсякъде. Сред многото подобни инициативи обаче с по-дълбокия си смисъл и значение ме впечатли една акция, която се провежда под името “Мое за твое” и най-общо се свежда до това всеки да занесе на определено място прочетена вече своя книга, за да може тя да достигне до някой друг, а той самият да си тръгне с нова, нещо като размяна на информация и на знания.
Мисля, че освен с чисто прагматичния си смисъл, и с това, че улеснява достъпа до писаното слово на много хора, който не могат да си го позволят по финансови причини, подобни инициативи възпитават и едно невещоманско отношение към нещата, които ни заобикалят, и им придават един друг смисъл – на придобивки, които не веднъж и завинаги са наши, а на нещо, което ползваме временно, за да се обогатим или да улесним живота си. И ако вече сме го направили, защо то да не бъде полезно на някой друг?
Възпитателно ми се вижда и за децата, които по принцип имат едно по-засилено усещане за собственост върху вещите, което понякога остава за цял живот и на по-късни години придобива не особено приятните измерения на вещомания. Какво по-хубаво от това, ако с подобни примери от малки им се създаде усещането, че нещата трябва да служат на хората, а не обратното, както и потребността да даряват предмети, които са им скъпи, но от които някой друг би имал по-голяма полза.