Когато чуем думата „семейство“ на всички асоциацията ни автоматично е за родителите ни, сестри, братя, мъж, жена, деца. И това, разбира се е естествено, защото думата означава точно това. Но за мен има и други хора, които намирам за свое семейство и това са приятелите ми.
Хора, с които съм израснала, споделила съм едни от най-радостните и едни от най-тъжните си моменти. Тези, които са били до мен в почти всичко. Тези, без които нямам спомен, в който те да не присъстват. Такива, с които съм се карала ожесточено, а само десет минути по-късно отново съм се смяла на глас и през сълзи.
Ето защо приятелите също могат да спаднат към графата семейство. Те са тези, с които прекарваме много време от живота си, които ни познават и които знаят от какво имаме нужда (вино и шоколад, например).
А за тези, които имат наистина стари приятелства, оцелели през всичките години и дистанции, то това вече е повече от ценно.