Моя приятелка, която преди две години стана майка на една сравнително зряла възраст, наскоро ми се оплака, че мъжът, с когото живее и който е баща на детето й, е загубил интерес към нея. Даже имаше някакви опасения дали не се е появила нова жена в живота му. Честно казано, позачудих се доста, защото приятелят й е от малкото останали читави мъже, семеен тип човек, от тия, на които цялата му мисъл е насочена към семейството, да подобри нещо в къщата, да я направи по-добра за живеене, работи много, за да поддържат един нормален стандарт и да не им липсва нищо.
Така се случи, че след няколко седмици им гостувахме. И както обикновено дълбоките причини за един проблем винаги личат много повече, когато са погледнати отстрани и безпристрастно. Най-общо казано, изводът след това гостуване и след тази вечер беше следният: не той е изгубил интересът си към нея, а обратното се е случило първо и вероятно промяната в неговото отношение е дошло като рефлекс и резултат. Мога да се ангажирам с подобно твърдение, защото имам база за сравнение. Била съм свидетел на отношенията им преди и след появата на детето. Гостували сме им и преди и след това. През цялата вечер вниманието й беше насочено единствено и само към малчугана, не погледна мъжа си веднъж, не го потърси с поглед, не го попита има ли нужда от нещо, как се чувства – неща, които преди правеше. Та колкото и печално да звучи за нежната половина от човечеството в повечето подобни ситуации става въпрос не за изчезнал интерес от страна на съпруга. А за това, че жената се е превърнала единствено и само в майка. А това няма как да се хареса на който и да е мъж.