В близост до кооперацията, където живеем с мъжа ми има много красив парк с големи и много високи дървета, вероятно са на много години. През всички сезони парка изглежда много красив, но сега през зимата, когато е натрупало толкова сняг има някаква особена романтика в него. Преди няколко дни решихме да си направим една разходка в снежната и студена вечер. Облякохме се добре и отидохме до парка, където беше истински приказно. Свечеряваше се и вече бяха пуснали нощното улично осветление, а снега блестеше като хиляди скъпоценни камъни. Не знам какво го прихвана мъжа ми, но като видя толкова сняг на едно място и детето в него се събуди. Вървя си аз и се наслаждавам на красивата гледка, дори направих няколко много сполучливи снимки на пейзажа и изведнъж започнаха покрай мен да хвърчат снежни топки. Започна да ме замеря със сняг, а аз в стремежа си да избягам се чудя къде да се скрия. Минават хора и ни гледат как като деца се гоним и играем в снега. За момент се почувствах глупаво, защото вече сме възрастни хора пък се държим като деца, но след това си казах ,че по-важното е да се забавляваш и най-вече никога да не позволяваш на детето в себе си да умре. След голямата снежна игра се прибрахме в къщи вир вода. Случката ми напомни на това как се прибирах вкъщи след училище през зимата, мокра до кости и със сняг даже в панталоните. Добре се посмяхме, дано обаче не се разболеем след тази разходка.
