Има теории за това, че като говориш нещо много или пък като го мислиш, може да предизвикваш случването му. Моята теория обаче е малко по-различна – да, има връзка между това, което говорим, и това, което се случва след това, но тя е обратна. Защото обикновено говорим за неща, които ни вълнуват – нас или хората около нас, които са ни проблемни. Е, какво по-логично, като си мислил над някакъв реален проблем, след няколко дни да се случи нещо, което да кореспондира с него. Та така – в предния ми материал говорих за разпределението на площта на семейното жилище и за това, че винаги трябва да има местенце, в което всеки член на семейството да остане насаме със себе си. И ето преди два-три дни излизам с една приятелка да пием кафе и подхващаме същата тема. Тя живее на семейни начала с приятеля си от доста години, при тях е и дъщеря й от първия й брак. Живеят в неговото жилище, което е по-голямо. Нейното е по-малко, но пък е топлофицирано и решили зимата да се преместят там, за да им излиза по-евтино отоплението. Знаете – всеки в тия тежки времена гледа как може да съкрати някакви разходи. Само че нейното жилище е точно от този тип, за който ставаше въпрос в предния ми материал. Едно голямо помещение и още само една, при това преходна стая. Поиска ми съвета, най-вероятно и защото тя самата имаше някакви колебания, дали си струва за спестяването на стотина-двеста лева да рискуват комфорта, който са имали до момента, и най-важното възможността всеки да има свое си място. Казах й това, което посъветвах и вас миналия път. Щастливият семеен живот зависи от щастливия личен живот на всеки един член от семейството – а за това трябва запазен личен периметър.
