Мисля, че всеки от нас вече има приятели, които живеят или са заминали за по-продължителен период в някоя друга страна.
Не искам да обсъждам причините, поради които са го направили. Това, което ме притеснява в случая е броят на хората, които го правят, защото ми се струва, че той с увеличава прогресивно. Колко познати имате вие, които в момента не се намират в България. А липсват ли ви?
Приятелите ни, които отпътуват за 4-5-6 месеца, година, две и повече понякога ни липсват повече отколкото роднините, с които дори не можем да се сетим кога сме виждали за последно. Замислете. Има голяма част от роднините ви, които виждате само при специални поведи – сватби, абитуриентски, раждания на дете и т.н. А не ходите ли понякога на тези събирания по принуда?
Поради някаква причина (най-вероятно, защото сме си ги избрали сами) мисля, че се привързваме към своите познати и приятели повече отколкото към братовчедите или лелите си например. И когато изведнъж приятелите ни заминат на няколко стотин километра разстояние осъзнаваме колко ни липсват и колко сме привързани към тях в действителност. Вече ги няма, за да излезете на кафе, да се разходите из града, да поспорите, споделите това-онова и т.н. В такива моменти не осъзнавате ли, че искате са се видите с този човек повече отколкото с чичо си, с когото се засякохте по стечение на обстоятелствата преди повече от две години?