Вчера ме беше обзела вълната за почистване и подреждане, и в къщи бях обърнала всичко с краката нагоре, за да вкарам някакъв ред. Докато почиствах един шкаф, който винаги е разхвърлян и там се прибират само неща, които не ползваме, намерих една кутия от обувки. В първия момент веднага ми дойде на ум да се скарам на мъжа ми, че е прибрал обувки в шкафа. Оказа се, че човека не беше виновен, защото в кутията имаше снимки. Чернобели и цветни снимки от моето и детството на мъжа ми, че дори от времето преди да се родим. Напълно бях забравила, за тази кутия. Бяхме подбирали семейни снимки за едно късометражно филмче, което фотографа ни направи за сватбата и очевидно още от тогава снимките стоят вкъщи. Започнахме да ги разглеждаме и да си разказваме истории от детството. Толкова е хубаво като се върнеш назад, тези снимки ми припомниха, дори моменти, които напълно съм забравила. Като например първия път, когато паднах от колелото си, ударих се лошо и плаках доста, а физиономията ми на снимката е направо уникална. Или когато майка ми ме учи как се правят сладки, а на самата снимка аз съм от глава до пети в брашно. Много забавно и весело прекарахме една цяла вечер, разглеждайки скритите спомени, за които бяхме забравили. Сега в дигиталния свят все по-малко хора проявяват снимките си, а е толкова хубаво да откриеш някъде скрита кутия пълна със спомени, запечатани върху малки листчета хартия.