Хората, е доказано, че сме социални същества. Живеем в големи общности и в по-малки, които сами си избираме. Но като цяло държим на това покрай нас да има хора, с които да споделяме и да зависим от тях както за закрила, така и за емоционална подкрепа.
Колкото повече се развива човечеството, толкова повече се развива и този инстинкт. В един момент обаче да си част от дадена общност не стига. Някак си емоционално не е достатъчно. Защо? Защото сме създадени да се възпроизвеждаме. Но с развитието на интелекта ни, в един момент спираме да търсим само естествения нагон и физическото привличане, а търсим и емоционално сходство и такова на интереси. Всъщност търсим дълготрайно партньорство, което се оказва, че не е чак толкова лесна задача.
С всяка фибра на тялото си се стремим да създадем семейство. Да се заобиколим с хора, които ни възприемат такива, каквито сме и ни обичат. Такива, на които можем да разчитаме и такива, които ще могат да разчитат на нас.
Може би няма нищо по-хубаво от това. Съгласни ли сте с това?