Случвало ли ви се е на улицата да попаднете на следната гледка: майка да нашамароса детето си, понякога доста грубо и нелицеприятно. На мене поне десетина пъти. И винаги едвам съм се въздържала да не направя забележка на майката, че нито улицата е мястото, на което се възпитават децата, нито пък боят е средството, да не говорим за унижението, на което подлагат малчуганите, като ги наказват на улицата, пред много хора.
Днес обаче няма да ви занимавам с подобна случка, а с положителна проява на родител при ситуация, която принципно би могла да протече и като гореописаната.
По Великден бях на едно семейно събиране – юбилей, бяхме се събрали доста роднини. Та там една моя доста далечна братовчедка беше с детето си – момиченце на около десет, много буйно и хиперактивно. През цялото време не спря да тича, да притеснява и закача гостите. По едно време наистина дотегна на хората. Майката изпитваше видимо неудобство от ситуацията, но се задоволи да му направи само една-две доста деликатни и меки забележки.
По-късно, като излязохме навън да изпушим по една цигара, се заприказвахме с нея. Каза си жената, че детето е с много изнесено и понякога дразнещо околните поведение, но в същото време е и много чувствително – затова се въздържала от по-категорични забележки пред хората. Щели да си поговорят сериозно, като се приберат, но не искала да го кара да се чувства неудобно пред другите. Успокоих я, че повечето деца пред непознати бързат да си покажат всички магарии, на които са способни. Пък после се замислих дали аз съм способна на подобно търпение в идентична ситуация. При всички случаи ние, родителите, трябва да се учим от такова поведение.