В продължение на темата за тревожността при децата, в днешния пост ще разгледаме един нов конкретен вид тревожност от последните години, който обхваща все повече деца и юноши. Виждам колко рано децата започват да усещат тревога за нещо толкова огромно и трудно обяснимо като състоянието на планетата. Екотревожността не е просто дума, която се появи в медиите – това е съвсем реална емоционална реакция, която засяга все повече деца. Не съм мислила, че някога ще трябва да обяснявам на дете защо горят гори, защо морето поглъща плажове и защо някои животни „ги няма вече“. Ала ето ни – децата вече не просто чуват, а дълбоко усещат тревогата за бъдещето на планетата. Темата е болезнено реална.
Екотревожността при децата става все по-разпознаваема – това не е каприз, представлява форма на тревожност, породена от притеснения, свързани с климатичните промени, замърсяването на околната среда и несигурното бъдеще на планетата. За разлика от нас възрастните, които имаме капацитет да рационализираме и филтрираме информацията или просто да спрем телевизора, децата често преживяват тези теми много по-интензивно и буквално.
Как изглежда екотревожността в детския свят?
Страх и паника: Някои деца развиват ирационален страх от природни бедствия – наводнения, пожари, бури. Чуват за покачване на морското равнище и започват да се страхуват, че „светът ще свърши“, или че семейството им ще бъде засегнато.
Тъга и чувство за загуба: Това може да е скръб по изчезнали животни или унищожени гори – дори когато детето никога не ги е виждало лично. Тази форма на скръб вече има име – екологична скръб.
Натрапчиви мисли и безпокойство: Децата могат да не спират да мислят за климатични теми, да търсят плашеща информация в интернет, да задават непрестанно въпроси и да не намират покой.
Поведенчески промени: Отдръпване, апатия, гняв, изблици на раздразнение. Често се появяват и физически симптоми като главоболие, болки в корема, проблеми със съня и храненето.
Чувство на безсилие: Много деца се чувстват малки и безпомощни, което още повече засилва тревожността им.
Вина: Някои по-чувствителни деца могат да изпитват вина – че използват пластмаса, че семейството им кара кола или че се хаби ток вкъщи.
Желание за действие: По-големите деца и тийнейджърите често реагират с ентусиазъм за участие в екоинициативи. Това е положително, но ако действията им не водят до резултати, може да последва гняв, отчаяние и още по-дълбока тревожност.
Екотревожността вече е изследвана в дълбочина. През 2021 г. в The Lancet Planetary Health беше публикувано мащабно международно проучване със заглавие:
„Young People’s Voices on Climate Anxiety, Governmental Betrayal and Moral Injury: A Global Phenomenon“. То обхваща 10 000 младежи от 10 държави и показва ясно: тревогата за бъдещето на планетата не е случайна и не е преувеличена – тя е дълбоко преживяна и системно пренебрегвана.
