Точно на Великден в предаването на Лора Крумова гледахме с Иван репортаж от дома на поп изпълнителя Миро. И двамата много го харесваме и като изпълнител, и като излъчване – още от времето на “Каризма”, има си вид на духовен човек, не излъчва груб материализъм като доста голяма част от колегите си от шоубизнеса. В тоя репортаж, понеже все пак беше на свят ден, стана въпрос за вярата му, в дома на певеца присъстваше и някакъв пастор, за когото Миро сподели, че му е духовен ръководител още от младежките му години в Добрич – пасторът обаче не беше от нашата си традиционна църква, знаете ние пастори нямаме – и покрай това ми стана ясно, че Миро изповядва някакво не съвсем традиционно християнство. После се заинтересувах и прочетох, че е последовател на евангелската църква. Винаги съм била на мнение, че всеки има право да изповядва каквато си иска вяра, стига тя да не насажда агресия и омраза. Евангелската църква, доколкото съм запозната, не насажда нито омраза, нито агресия – така че няма нищо укорително в това, че Миро я е избрал като свой път към вярата. Защото няма правилна и грешна вяра, всеки в личен план си ги решава тия неща. В България обаче си имаме традиционно вероизповедание, което ни е съхранило през вековете, и си мисля, че популярните личности като Миро, които са модел за подражание на много млади хора, ако въобще водят в някаква духовна посока почитателите си, трябва да ги водят в традиционната за България посока. Затова ми се стори крайно неуместен този репортаж, още повече на Великден.
Здравейте. Попаднах случайно на мнението Ви. Бих искал да изкажа мнението си, което се различава от вашето. Нямам за цел да Ви критикувам. Съгласен съм, че няма правилна и грешна вяра, но има голяма разлика между вяра и вероизповедание. Да в България традиционната вяра е Православно Християнство, но нека се замислим какво Христово има в нея. Преди месец се разхождах из пловдивските улици и покрай мен мина чисто нов Mercedes CL65 AMG, кола за поне 200 000 лв. Учудването ми беше огромно, когато видях, че шофьорът е „служител“ на официалната църква с расо и кръст на гърдите. Искам да се замислим откъде този „божий“ човек има и поддържа кола, която 90% от занимаващите се с честен бизнес българи никога не биха могли да си я позволят. И за съжаление това не е единичен случай. Няма да влизам в подробности, но предполагам всеки мислещ и достатъчно ителигентен човек би направил изводи за себе си. Тогава какъв пример дават тези „свещенници“ на младите….
И ако те трябваше да дават пример, защо не го правят. Сигурно ако попитате 90% от младите, няма да могат да ви цитират и един стих от Библията, но знаят на изуст новите песни на Преслава, Анелия или Галена, няма да коментирам текстовете им и кък какво подрикват те.
И все пак какво е ВЯРА. Нека се замислим. Дали това е целуването на икони или паленето на свещи или е една жива и истинска връзка с Бог. Не ни ли е оставил на нас човеците един Нов Завет, между нас и Него. Вече не са необходини посредници. Връзката ни с него може да е директна, чрез молитва, молитва в която предаваме на него проблемите си и оставяме Той да ръководи живота ни, защото ни обича, и е до нас винаги и Той знае кое е най-добро за нас. Мисля, че тази вяра е много по жива и истинска и променяща живота. Защото Бог е един и е до нас. Той не е ръкотворно изображение. Единственото което се иска от нас е да Го потърсим.
И мисля, че ако този пример се показва на младите, то това само би променили нещата към по-добро. В обществото, в държавата ни и в нас самите.