Предполагам, че повечето от вас още от най-ранна възраст са учени от родителите си, че каквото се случва в една къща, трябва да си остава зад стените на дома и да не се споделя с никого. Смятам обаче тая философия за неработеща в днешно време, за много остаряла, остатък от едно по-далечно патриархално минало, когато и най-страшните неща, случващи се зад стените на къщата, са си оставали там като семейни тайни. Мисля си обаче, че времената се промениха много и човек трябва да споделя, когато в семейството има някакви проблеми. Не подробности от интимния си живот, разбира се, и не с първия срещнат. Дискретността в едни партньорски отношения, без значение дали става въпрос за семейство или за друг вид връзка, винаги е много важна и задължителна. Не приемам нито мъже, нито жени, които разказват подробности от интимния си живот в близък и не толкова близък приятелски кръг. Смятам го за просташко и унижаващо достойнството на другия във връзката. Но когато става въпрос за семейни или партньорски проблеми, с които са се сблъсквали и други двойки, и за които може да получиш съвет, разбиране и подкрепа, не виждам причина да не споделиш с близък приятел, на когото имаш безрезервно доверие, или пък с роднина, от когото би могъл да получиш ценен житейски съвет. А защо не, ако ситуацията го изисква, да се ползва подкрепата и помощта на специалисти или институции, специализирани по проблемите на семейството. Защото проблемите, включително и семейните, искат изговаряне, за да бъдат осъзнати, и действия, за да бъдат решени.